Свикнали сме да мислим, че най-действеният метод да поправим човека е да го засрамим. Естествено, ако е способен да изпитва срам. Всеки път, мислим си ние, когато човек реши да се върне към предишното си поведение, срамът ще го спира…
Изследователите от университета на Британска Колумбия (Канада) се съмняват в действието на срама, или поне в случай на алкохолизъм. Срамът, според учените, не спира, а подпомага рецидивите – под влияние на срама отказалият се от чашката може отново да се пропие.
Авторите на статията, публикувана в Clinical Psychological Science, пишат, че е необходимо да се различава срамът от чувството за вина. Срамът те кара да чувстваш извършената постъпка като характерна проява на собствената си личност. „А ако това е мое собствено свойство, то е и невъзможно да се откажа от него.”
От друга страна, човек може да признае вината си, но в същото време гледа на постъпката си като нещо външно, като на грешка, която в бъдеще не трябва да се допуска. Затова признаването на вината дава шанс за поправянето й, а срамът – напротив, намалява тези шансове.
За да проверят своята хипотеза, изследователите се обърнали към хора, отказали наскоро пиенето с различен успех. Тъй като човек обикновено не признава, че се срамува от нещо, психолозите анализирали езика на тялото им – осанката, положението на главата, раменете и т.н. могат много да кажат за преживяванията. Например отпуснатите рамене и привеждането откровено говорят за чувство на срам…
Отначало изследователите попитали участниците в експеримента да разкажат за последното си запиване – как са пили, какво са правили и как са се чувствали след това. След няколко месеца същите тези хора трябвало да разкажат пили ли отново, колко често и т.н. Всички доброволци преминали тестове, оценяващи умственото и душевното им състояние.
Оказало се, че тези, които чувствали срам, по-често се връщали към чашката и такова връщане преминавало при тях по-тежко, тоест пиели повече. Второ, при тях било отчетено угнетено психическо състояние и дори влошаване на здравето. При това самите срамуващи се не мислели, че след курса на лечение отново ще се върнат към алкохола. От друга страна, ексалкохолиците, които изпитвали само чувство за вина (без срам), с по-голяма вероятност оставали бивши – те не започвали отново да пият и при тях не се отчитали депресия и влошаване на здравето.
Учените отдавна подозират, че срамът по-скоро тласка към чашката, отколкото да лишава от влечението към алкохол, но досега не са провеждани изследвания на тази тема. Тези данни очевидно трябва да бъдат взети под внимание от нарколозите и заетите в програмите по рехабилитация на алкохолици.
И разбира се, би било интересно да се узнае как стоят нещата и в други сфери – например може ли срамът да склони лъжеца или престъпника към повторение на извършеното, или действието на това чувство се ограничава само до пиянството.
Източник: Association for Psychological Science
