Работи ли добре известното правило „Да си предупреден, значи да си въоръжен” по отношение на астероидите, които имат намерение да се врежат в Земята? Зависи от астероида, ще кажат учените. Предполага се, че като знаем за проблема, може да вземем мерки за неговото решаване – в случай на малък астероид може да се евакуира населението или да му се препоръча да не се приближава до прозорците. Но какво да правим с по-сериозни небесни камъни?
РИА Новости представя обзор на възможните решения: какво може да се направи с опасните астероиди, ако скорошният съвет на шефа на НАСА Чарлз Болдън – „молете се!” – не ни устройва.
Нападението – най-добрата защита
Най-очевидният и разбираем начин да се справим с гигантска каменна или желязна топка (макар че повечето астероиди приличат повече на картофи), която с огромна скорост лети към нас, е да изпратим нещо насреща й и сръчно да я уцелим така, че да промени орбитата си и да престане да лети право насреща ни. Този клас мисии учените наричат „кинетични импактори”.
Трябва да кажем, че дори в условията на Космоса апаратът и астероидът далеч не са равностойни противници, тъй като първият трябва да удържи победа с един ход над втория. Затова учените отделят много време на точността на поразяване на целта.
Освен това е очевидно, че няма да е лошо да се „отрепетира” срещата с гигантско кълбо с някое по-безобидно „опитно зайче”, за да може при истинската заплаха да не се разчита само на изчисления и предположения. Цяла редица мисии от този клас предлагат същото: европейско-американският проект AIDA предполага изпращане към двойния астероид Дидим на два космически апарата. Единият от тях ще се вреже в по-малкия астероид със скорост около 6,5 километра в секунда, а вторият ще наблюдава ефекта.
AIDA вече е преминала през няколко стадия на разглеждане и скоро може да получи официална „зелена светлина”, докато друг любопитен проект – ISIS, все още остава интересна идея. Разработчиците на ISIS искат да се „присъединят” към вече готова мисия – сондата OSIRIS-REx, която ще опита да достави на Земята образец от грунта на астероида 1999 RQ36 – потенциално най-опасния до днес според оценките на НАСА. Под погледа на втората сонда ISIS ще удари астероида с половинтонна „заготовка” и тогава, изчислявайки риска от сблъсък с нашата планета през 2182 г., учените ще разберат какво е в състояние да направи подобна сонда.
Проекти за сонди импактори разработват например Astrium и Thales Alenia. Така специалистите от италианската компания искат за по-малко от 150 млн. долара да създадат и изпратят в Космоса апарата BEAST, който за тригодишната си мисия да изпрати малък ударен апарат в един от двата обекта от двойния астероид, за да промени орбитата му.
Трактор на старта
Ако се смята, че в борбата с астероидите импакторите използват груба сила, то още един подход – гравитационните трактори – разчита по-скоро на упоритостта. Гравитационни трактори учените наричат не селскостопански транспортни средства, а особено тежък спътник, чиято гравитация постепенно ще отклонява астероида от опасната траектория.
Специалистите от проекта NEOShield в изследването си на перспективите на технологията „гравитационен трактор” използват модел на устройство с тегло 1-2 тона – за сравнение научният спътник UARS, който изплаши всички с неконтролираното си падане през есента на 2011 г., тежеше 6,5 тона. Такъв трактор те ще изпратят срещу астероид с диаметър 50-200 метра и смятат, че той може да отклони астероида от „гравитационната ключалка” – участък от космическото пространство, който е с малко по-големи размери от тези на астероида, но в който гравитацията е толкова силна, че може да насочи небесното тяло директно към Земята.
Скептиците отбелязват, че дори много сериозен трактор може да се окаже безсилен пред астероида и неговото въздействие да се окаже прекалено слабо. Освен това не е ясно ще успее ли тракторът да се добере до целта и „постепенно” да измести астероида от нежелания му път, преди последният да се докопа до Земята.
Keep calm and blow it up
Сред учените се срещат много сериозни хора, които смятат, че срещу космическите заплахи трябва да се използват подобни инструменти. Добре е известно, че специфичните минерали, възникващи на местата на падане на метеорити под чудовищното налягане, се образуват и при ядрени опити, затова какво, ако не атомна бомба, може да има най-добър ефект?
Едни смятат, че е достатъчно да се взриви необходимия заряд в непосредствена близост до астероида, за да се измести той на друга орбита. С моделиране на такива мисии се занимават например специалистите от Националната лаборатория в Лос Аламос, които изчисляват какъв „подарък” и с каква мощност могат да изпратят, за да постигнат желания резултат. Други учени очевидно не са сред привържениците на половинчатите решения и предпочитат астероидът да се взриви директно, за да няма съмнения за неговото унищожаване. Такива решителни хора има например в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор”.
Според руските специалисти дори относително малък заряд с 10 килотона стига, за да отклони опасен астероид, което изглежда като ефективно решение на проблема. Такава мисия обаче се натъква на всички проблеми, свързани с ядреното оръжие, дори по силата на действащия договор за Космоса, който се отнася зле към изпращането на ядрени заряди в Космоса.
Неочаквани ъгли
Така или иначе всичките три метода, описани по-горе, използват космически апарати, които удрят по астероида, уговарят го да се отклони от пътя или просто пренасят бомби. Някои учени смятат, че колегите им залудо разчитат на апарати с електроника и предлагат по-тривиални решения.
Създателите на проекта DE-STAR (Directed Energy Solar Targeting of Asteroids and exploRation) предлагат да изпаряват малки астероиди още на далечните подстъпи към Земята с помощта на орбитални платформи от множество малки лазери, обединени в един излъчвател. В зависимост от размера тази платформа може да отбива астероиди или комети от опасните орбити или дори напълно да изпари астероид с размера на Апофис.
Колегите им от проекта Light-Touch2 са съсредоточили усилия върху малки астероиди, които предлагат постепенно да изместят от орбитата им с помощта на лазери. Авторите смятат да изпаряват астероиди с демонстрационния апарат AdAM, който за известно време ще преследва астероида и в крайна сметка ще променя съществено траекторията му.
Авторите на още една идея разчитат за спрат астероида по пътя му и да го скрият със специален екран от слънчевото излъчване – според замисъла в такъв случай орбитата на небесното тяло ще се промени поради намаляването на ефекта на Ярковски – орбитата на астероида ще се измести в резултат на нагряването на едната му страна от Слънцето.
Накрая, в противопоставянето на астероида космическият апарат може да бъде заменен от по-сериозен играч – друг астероид. Именно това предлагат руските учени от Института по космически изследвания и предлагат да се използва любимият на всички журналисти Апофис срещу новия злодей 1999 RQ36.
Източник: РИА Новости
