В Космоса излетя цял зоопарк. Първият в историята руски бионически спътник „Бион-1М” стартира от космодрума в Байконур в 14 часа московско време в петък с монголски мишки –джербили, гекони, охлюви и риби цихлиди на борда, които ще прекарат на орбита около месец. Освен това учените се надяват да разберат за влиянието на безтегловността върху растения, различни микроорганизми и изкуствени метеорити със спори на бактерии.
Освен осемте мишки джербили, които вече са летели на двуседмично космическо пътешествие с апарата „Фотон-М3” през 2007 г., пътниците на „Бион-1М” са избрани от 45 т.нар. линейни, генетично чисти мишки. Учените ще могат да фиксират дори най-малките генетични изменения в техния организъм.
В навечерието на старта учените спешно трябваше да подменят част от екипажа поради конфликт между мишките. „Имахме 18 групи мишки, във всяка група по три. В една от групите възникна конфликт от стреса, в резултат на което една мишка загина. Наложи се да заменим цялата група”, разказва представител на Института по медико-биологични проблеми на Руската академия на науките.
„Външно може да изглежда, че се повтаряме, тъй като отново изпращаме гризачи. Но науката не стои на едно място и сега широко се използват методите на молекулярната биология и генетиката”, казва Евгений Илин, зам.-ръководител на проекта, пред РИА Новости.
Той пояснява, че преди учените са изучавали влиянието на безтегловността само върху тъканите и органите, а съвременните технологии ще им позволят да оценят влиянието на факторите на полета на ниво отделни молекули и гени. Изкуствените метеорити със спори на бактерии се отправят в Космоса в рамките на хипотезата за панспермията – възможно ли е микроорганизми, спори и лишеи да са донесени на Земята от микрометеорити, разказва Илин.
Височината на орбитата на „Бион” е 575 км – повече, отколкото на МКС, която е на 400 км над Земята. Това е прекалено малко, за да се изследва влиянието на радиацията върху организма, отбелязва Илин. Минималната височина за сериозни радиобиологични експерименти е десетки хиляди километри.
Главната и още непреодоляна опасност за бъдещите междупланетни експедиции е именно радиацията. Земята и околоземното пространство са защитени от високоенергийните частици от магнитното поле на нашата планета. МКС и повечето спътници летят дълбоко вътре в магнитосферата. Но извън нейните предели потокът частици, идващи от Слънцето и от галактични източници, може да нанесе сериозна вреда на здравето на космонавтите. Руските учени разчитат след няколко години да изпратят биоспътник с животни и микроорганизми извън пределите на магнитосферата на Земята.
„Предлагаме да изпратим апарат, който сега носи условното име „Возврат-МК”, на високоелиптична орбита с максимално отдалечаване (апогей) 200 000 километра и перигей 1000 километра. Това ще бъде полет извън пределите на Земята, почти истински междупланетен полет”, казва Илин.
Роскосмос още не е вземал официално решение за пускането на проекта, но има препоръка от Съвета по Космоса към РАН за включване на „Возврат” в космическата програма. „Разработката и подготовката ще отнемат 3 до 5 години, тоест ако решението бъде взето тази година, стартът може да се състои през 2017-2018 година”, добавя ученият.
Източници: Утро.ru и РИА Новости
