Кристина Кох показа нагледно как престоят в Космоса се отразява на човешкото тяло.

Във видео, споделено в социалните мрежи, тя разкрива трудностите, които изпитва по време на адаптацията към земната гравитация.

Кох се опитва да върви по права линия, но трудно пази равновесие

Въпреки ежедневните 30-минутни тренировки в космоса, завръщането на Земята се оказва сериозно изпитание за вестибуларния ѝ апарат.

„Когато хората са в условия на микрогравитация, системите в телата ни, които са еволюирали, за да предоставят информация на мозъка за движението – нашите вестибуларни органи – не функционират правилно“, обяснява тя във видеото.

С времето мозъкът се научава да игнорира тези сигнали

„Ето защо, след завръщането си към гравитацията, първоначално разчитаме много повече на зрението си, за да се ориентираме. Ходенето с единия крак точно пред другия, дори със затворени очи, може да бъде истинско предизвикателство“, обяснява още Кох.

Данните, събирани по време на възстановяването на екипажа, имат не само научна стойност за бъдещи космически полети, но и практическо приложение на Земята.

Според Кох, разбирането на тези процеси може да допринесе за лечението на състояния като световъртеж, мозъчно сътресение и други невровестибуларни разстройства.

Тя успокои своите последователи, че нестабилната походка е напълно нормална част от рехабилитацията.

„За щастие, вече се адаптираме добре към гравитацията“, споделя астронавтката.

Мисията „Артемида 2“ предизвика силен обществен отзвук и поднови интереса към изследването на Луната.

На пресконференция след полета, заедно с колегите си Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Джереми Хансен, Кох подчерта и емоционалното значение на мисията.

„Не мога да опиша колко много означаваше това за нас. Беше също толкова важно, колкото и постигането на техническите цели. Искахме да бъдем там за нашите колеги от НАСА и да направим тази мисия важна за целия свят“, заяви тя.

Кох стана първата жена, обиколила Луната като част от мисията „Артемида 2“.