По време на мисията „Артемис II“ астронавтите ще напуснат пределите на земната атмосфера и магнитното поле.

На Земята тези защитни слоеве блокират космическата радиация и предпазват хората.

В открития космос обаче екипажът ще се сблъска с две основни заплахи: фонови галактически лъчи и слънчеви бури.

На 30 март на Слънцето беше регистрирано изригване от най-високия клас X, което изхвърли в космоса облак от плазма.

Учените прогнозираха нестабилно космическо време, което в най-лошия случай би могло да навреди на космическите апарати и екипажите, но на пресконференция преди старта специалистите от НАСА успокоиха обществеността.

НАСА оцени заплахата за екипажа и техниката като минимална

Плазменият облак е преминал покрай Земята и Луната, а прогнозите за геомагнитни бури не са се потвърдили.

Действителното ниво на опасни частици, измерено от сателитите, е било около 100 пъти по-ниско от допустимите граници за изстрелване.

Въпреки че наблюдаваната група слънчеви петна може да предизвика нови изригвания (с вероятност 55% за клас М и 10% за клас X), тези стойности са в рамките на стартовите нормативи.

Галактическите лъчи носят толкова висока енергия, че е почти невъзможно да се скриеш от тях.

За разлика от тях, екипажът може да намери убежище от внезапно изхвърлените от Слънцето частици директно в кораба „Орион“.

Специалистите от НАСА предварително са изчислили каква доза радиация може да понесе човек без вреда за здравето.

Ако уредите покажат, че фонът надвишава нормата, екипажът ще започне да изгражда укритие.

Астронавтите ще преместят товари от централните отсеци към по-слабо защитените стени на капсулата. Тези предмети ще действат като физическа бариера и ще намалят нивото на радиация в кабината.

Укрития вътре в кораба

Ако слънчевата буря се окаже твърде силна, астронавтите ще се преместят в най-тесните, но и най-сигурни места.

Стюарт Джордж от групата за анализ на космическата радиация в НАСА обяснява, че екипажът ще изчака пика на изригването в зоните, където се съхраняват запасите, или в близост до тоалетната.

За да забележат навреме заплахата и да започнат изграждането на укритие, астронавтите ще следят постоянно показателите и ще слушат за предупредителни сигнали.

Инженерите са разположили в модула шест хибридни електронни детектора HERA и четири германски апарата M-42 EXT.

Германските прибори разпознават различните видове енергия шест пъти по-точно от сензорите, използвани в първата мисия.

Освен това всеки астронавт ще носи персонален дозиметър, който в реално време измерва количеството рентгенови и гама-лъчи, попадащи върху тялото.

Планът за защита се основава на практически данни, събрани в края на 2022 г. по време на тестовата мисия „Артемис I“.

Тогава празен кораб летя в космоса повече от 25 дни и измина 2,25 милиона километра.

Вместо хора, на борда имаше манекени със сензори. Тестовете показаха, че компактният и плътен корпус на капсулата ефективно блокира слънчевите частици. Уредите регистрираха, че вътрешните органи получават значително по-ниска доза радиация в сравнение с кожата.

Проверката на тази система предстои за екипажа на „Артемис II“.

Четиримата астронавти – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кук и Джереми Хансен – ще направят обиколка около Луната и ще се завърнат на Земята. Целият полет се очаква да продължи около 10 дни.