Астрономи са открили необичайно бяло джудже в съзвездие Воловар, чиито „вампирски“ наклонности са превърнали съседната до него звезда в кафяво джудже – ядрените реакции в нейните недра са спрели поради спадането на нейната маса, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.
Кафявите джуджета, първите от които са били открити през 1995 година, са преходни обекти между звезди и планети. Масата на такива неосъществени звезди са по-малко от 7% от масата на Слънцето – прекалено малка за възникване на термоядрени реакции в техните недра. Затова кафявите джуджета постепенно угасват и се охлаждат.
Петер Хаушилд (Peter Hauschildt) от Хамбургската обсерватория (Германия) и неговите колеги са открили уникален пример на кафяво джудже, който е станал „неосъществена“ звезда не поради обстоятелствата на своето раждане, а поради необичайните диетични предпочитания на друга звезда. Учените наблюдавали двойки звезди в съзвездие Воловар, чиято яркост силно се променяла.
Едната от тях – двойната система J1433, привлякла вниманието на учените с това, че нейните компоненти се въртели една около друга по много тесни орбити – по-малката звезда в тази двойка извършва един оборот около другото светило само за 78 минути. Освен това учените заподозрели, че една от звездите притежава маса под минимално възможната за „нормална“ звезда.
Изучавайки спектъра на светилата, учените са изяснили, че става дума за изключително необичайна двойка звезди, състояща се от голямо бяло джудже и неголямо кафяво джудже, чиято маса е 78 пъти по-голяма от тази на Юпитер.
Откриването на такава система силно учудило учените – звездни „семейства“ при които масата на обитателите се отличава десетки пъти, са изключително редки и раждането на кафяво джудже в тях според Хаушилд е било предмет на фантазиите на теоретиците. Това накарало учените да се замислят как е възникнала системата J1433.
Отговорът на този въпрос бил открит, когато учените измерили температурата на кафявото джудже и разкрили неговата форма – оказало се, че тя прилича на круша, протегната към бялото джудже. Това означава, че бялата половинка в системата постоянно изсмуква материя от кафявия си спътник, което разкрило историята на появата на кафявото джудже.
В миналото кафявото джудже е било нормално светило – червено джудже, чиято маса е била около половината от слънчевата. Тя се е въртяла около по-голямата звезда, която преди няколко милиона години е изчерпала запасите от водорода, превърнала се е в червено джудже и се е раздула, в резултат на което нейният по-малък компаньон е попаднал във външните ѝ обвивки.
Това е накарало червеното джудже да се движи към ядрото на умиращото светило, което впоследствие се е превърнало в бяло джудже, изхвърляйки външните си слоеве. Бялото джудже е било по-тежко и плътно от своя компаньон, благодарение на което е започнало да „краде“ от него материя, постепенно лишавайки червеното джудже от 90% от неговата маса. В резултат термоядрените реакции в недрата му са спрели и от звезда то се е превърнало в кафяво джудже.
„Принципно идеята за подобно превръщане не е нова, но досега не сме откривали примери за такива звездни системи. Нашите наблюдения показват, че подобна трансформация и угасване на звездата може да се случват и на практика, макар че предстои да изясним защо такива двойки звезди се срещат не толкова често, както предсказва теорията“, заключава Хуан Ернандес Семастиян (Juan Hernandez Sebastian) от университета на Саутхемптън, един от авторите на статията.
