Апаратът Solar Orbiter стана свидетел на раждането на уникално явление

Европейската сонда Solar Orbiter за първи път в историята регистрира как поредица от миниатюрни магнитни смущения на Слънцето прерастват в мощно изригване.

Това откритие разкрива „лавинообразен“ механизъм за освобождаване на енергия от нашата звезда и доближава учените до възможността за по-точно прогнозиране на опасните за Земята слънчеви бури.

Изследването, публикувано в списание Astronomy & Astrophysics, значително задълбочава разбирането ни за „космическото време“ и отваря нови хоризонти за изучаване на звездната активност.

На 30 септември 2024 г. космическият апарат на EКA прелетя на разстояние едва 43 милиона километра от Слънцето.

Неговите инструменти станаха свидетели на изригване със средна мощност, но основното откритие не беше в самото събитие, а в това, което се случи непосредствено преди него.

Четири от инструментите на сондата координирано засякоха как е започнала каскадната реакция.

„Имахме невероятен късмет. Случайно се озовахме на точното място в точния момент, за да видим тези дребни детайли“, споделя Прадип Чита, главен автор на изследването.

Ефектът на лавината

Слънчевите изригвания са резултат от магнитно присъединяване, при което силовите линии на магнитното поле се разкъсват и свързват отново, освобождавайки колосална енергия.

Но дали това е едно гигантско събитие, или е резултат от множество по-малки? Данните от Solar Orbiter дават ясен отговор.

Инструментът Extreme Ultraviolet Imager (EUI) е наблюдавал в продължение на 40 минути участък с дъгообразна структура от плазма. Тя е ставала все по-нестабилна: магнитните линии са започнали да се късат и съединяват, създавайки ярки точки. Това е било началото на неконтролируем процес.

„Видяхме от първия ред къде започна тази каскадна последователност от събития“, разказва Чита.

Поредица от малки присъединявания е набирала сила и инерция, докато не е достигнала кулминацията си под формата на пълноценно изригване.

Подобно на лавина, задействана от една-единствена снежинка.

Ключ към прогнозирането на космическото време

Спектрографските инструменти на сондата (SPICE, STIX, PHI) потвърдиха наблюденията, като регистрираха как вълни от плазма се движат каскадно надолу през слънчевата атмосфера още преди основното изхвърляне.

Най-важното откритие е ускоряването на частици по време на процеса до 40–50% от скоростта на светлината.

„Най-удивителното е, че именно този лавинообразен процес е способен да ускорява частици до толкова огромни скорости“, отбелязва ученият.

Това откритие променя представите за механизмите на изригванията.

„Това, което наблюдавахме, поставя под съмнение съществуващите теории“, казва Дейвид Понтин от университета в Нюкасъл.

От Слънцето към другите звезди

Следващата стъпка ще бъде да се изясни дали всички изригвания имат лавинообразна природа.

Това е от решаващо значение за прогнозирането на мощни коронални изхвърляния на маса, които, достигайки Земята, могат да предизвикат геомагнитни бури, застрашаващи сателитите и енергийните мрежи.

Освен това този механизъм може да се окаже универсален.

„Интересна перспектива е дали това се случва при всички изригвания на други звезди“, отбелязва Михо Жанвиер от EКA.