Агенции може да са фалшифицирали стотици медицински изследвания в научни списания. Ако твърденията са верни, репутацията на Китай като научна нация може да бъде сериозно разклатена.
В началото на 2018 г. Китай детронира САЩ: за първи път в историята китайските учени публикуваха повече научни статии от американските си колеги. Стана ясно, че Китай се конкурира все по-яростно със западния свят – борбата е за надмощие в научните изследвания.
Броят на специализираните публикации е важен фактор в академичния свят. Всеки, който публикува много, очевидно е открил много нови неща. Така се намират по-добри позиции и се прави кариера. Дори най-малкото нещо, всяка частица нови знания се публикува.
В Китай също има практика да се публикува. В страната списъкът с публикации оказва особено силно влияние върху възможностите за кариера. В блога „За по-добра наука“ немският биолог Леонид Шнайдер събира заедно със свои колеги проучвания на китайски лекари, които очевидно не се основават на реална изследователска работа, а са поръчани от учени на агенции и са насочени за публикация.
Почти 300 изследвания са проблемни
Проблемът не е само в самата измама, а в това, че фалшивите изследвания, които се публикуват в реномирани издания, служат за основа на работата на други учени. Така може да се превърнат в основание за провеждането на безсмислени терапии, предупреждават Шнайдер и колегите му.
До момента се знае за почти 300 фалшиви изследвания. Те са се появили в специализирани списания на известни издателства, включително Wiley, Elsevier и Springer Nature.
В изследванията блогърите са открили изображения, които са създадени с програми за редактиране на изображения по сходен начин. Това включва например нереалистични модели, които твърдят, че протеини се превръщат в гел, когато преминат през електрическо поле. Изследователите са открили повтарящи се изображения в изследвания, създадени независимо едно от друго.
Имейл адресите вероятно водят до фалшификаторите
Шнайдер и колегите му са озадачени от факта, че в някои от изследванията могат да се намерят Google имейл адреси на авторите. В Китай Google е недостъпен и употребата му е нарушение на закона.
Имената в тези имейл адреси също будят сериозни подозрения към сериозността на авторите. Например „gambleRowe.tn023(…)@gmail.com“ или пък „brendawillingham12(…)@gmail.com“. Шнайдер и колегите му предполагат, че адресите водят до агенцията, фалшифицирала изследванията. Тя използва адресите, за да представи проучванията от името на съответните изследователи, извършвайки всички формалности от тяхно име.
Подобни неща всъщност не трябва да се случват в науката. Голяма част от съответните специализирани списания заявяват, че изследванията се преглеждат от независими експерти преди публикуването и се проверяват от редактори. Манипулираните изображения например трябва да бъдат забелязани още на този етап.
42 съмнителни изследвания в едно списание
Такъв преглед има и в „Journal of Cellular Biochemistry“ на Уайли (Wiley). Независимо от това обаче, блогърите са открили 42 съмнителни публикации само в това списание, общо 61 изследвания, публикувани от издателя, са в списъка със заподозрените публикации.
Изследовател, който пише под псевдоним в „За по-добра наука“, подозира, че служител на списанието може да е замесен в предполагаемата измама. Той би могъл да гарантира, че ръкописите отиват само при „доброжелателни или измислени рецензенти“.
Уайли не иска да участва в спекулациите и смята споменаването на името й за неподходящо. При въпрос от SPIEGEL издателят потвърждава, че главните редактори на специализираното списание избират рецензентите. В Уайли са били запознати с проблематични изследвания от свои читатели и вече разглеждат тази информация заедно с тази на блогърите. Но процесът на тестване е все още в начален етап.
От издателството все пак посочват, че блогърите са изследвали много интензивно и са открили проблеми само в около два процента от приблизително 20 000 документа. Подчертават, че все още се работи за подобряване на тестовата процедура, например чрез използването на софтуер, който има за цел да помогне на редакторите да разпознават фалшиви изображения в проучванията.
Проблеми има и с изследвания от Индия, Русия и Иран
На въпрос на SPIEGEL, издателство Elsevier, на което блогърите приписват 59 проблемни проучвания, посочва, че работата на измамни агенции е проблем от години – освен от Китай съмнения има и към изследвания от Индия, Русия и Иран. Някои уебсайтове на агенции за измами вече са блокирани, но някои доставчици работят офлайн, поради което са трудни за намиране.
Редактори и рецензенти не позволяват да се публикуват хиляди съмнителни изследвания всяка година, но за съжаление, това не винаги работи, добавя издателят. От 2015 г. насам са били изтеглени 117 труда поради фалшификация на изображения или дублиране. За 15 от тях може да се предположи, че са подадени от фалшифициращи агенции.
Подобно на Elsevier, блогърите също подозират, че контактът между агенцията за фалшифициране и учените се осъществява чрез пропаганда „от уста на уста“. Това също предполага, че местата на посочените изследователи са съсредоточени в източен Китай – особено в района около Пекин и Шанхай. Вероятно контактите ще имат връзки с хора извън Китай, които имат достъп до съмнителните имейл адреси на Google, пишат Шнайдер и колегите му.
Частните имейл адреси не са необичайни
Не за първи път специализирани списания са критикувани за проблемни изследвания. Съвсем наскоро, според статия на „Nature News“, в края на януари 2020 г. биофизикът Куо-Чен Чоу е загуби позицията си в редакционния отдел на списанието на Elsevier „Journal of Theoretical Biology“. Твърди се, че е манипулирал процеса на партньорска проверка по такъв начин, че собствената му работа е била по-видно споменавана и цитирана по-често.
През 2014 г. изследовател от Националния образователен университет в Пингтунг (NPUE) в Тайван манипулира прегледа на 60 доклада в списание, публикувано от Sage. В началото на 2015 г. имаше подобен случай в BioMed Central. Тук проблематични са 43 проучвания.
Няколко месеца по-късно издателят за наука Springer, сега част от Springer Nature, оттегли 64 научни труда. И в тези проучвания бяха открити имейл адреси, които не водят до реални изследователи. В допълнение, предполагаемите автори на проучването – както понякога се случва – сами предлагат рецензенти за партньорската проверка. Посочените имейл адреси обаче не водят до истински колеги – а до фалшификаторите, подготвили доклада.
Настоящият списък включва седем технически статии от списанията на Springer Nature. Те следва да бъдат проверени.Springer-Nature също работи за подобряването на своя софтуер за откриване на фалшификати или дубликати, съобщава издателят в отговор на въпрос от SPIEGEL.
Адресите на Gmail, от друга страна, не са надежден индикатор за фалшификация. Все по-често се случва изследователите да въвеждат частни имейл адреси, тъй като те са по-лесно достъпни, учените променят работни места или размерът на тяхната бизнес пощенска кутия е ограничен, смята издателят.
