Китай се подготвя за изстрелването на сложната многокомпонентна лунна мисия „Чанъе-7“, чиято основна цел е изследването на южния полюс на Луната. Ракетата „Чанчжън-5“ (Long March 5) трябва да изпрати мисията към естествения спътник на Земята на 24 август 2026 г.

Апаратът ще изследва постоянно засенчените региони, където може да се съхраняват летливи вещества, включително воден лед.

Според китайските власти ракетата „Чанчжън-5“ с мисията „Чанъе-7“ е била изведена на стартовата площадка на 19 август.

Преди изстрелването специалистите трябва да завършат функционалните проверки, съвместните тестове на системите и зареждането на ракетата с гориво.

Прозорецът за изстрелване се отваря на 24 август в 00:00 ч. по Гринуич (03:00 ч. българско време).

Защо Китай изпраща „Чанъе-7“ към южния полюс на Луната?

Южният полюс на Луната представлява особен научен интерес поради своя релеф и ниския ъгъл на слънчевата светлина.

В някои дълбоки кратери слънчевите лъчи практически никога не достигат повърхността.

Тези постоянно засенчени области се наричат „студени капани“ – летливи вещества, попаднали там, могат да се запазят под формата на лед за изключително дълги периоди.

Дистанционните наблюдения вече са открили признаци за наличието на вода и други летливи съединения в полярните райони на Луната.

Досега обаче космически апарати не са извършвали директно вземане и анализ на проби от почвата в подобни условия.

„Чанъе-7“ трябва да доближи изследователите до отговора на въпроса колко вода действително има в тези райони, в каква форма се съхранява и доколко е достъпна за бъдещи експедиции.

Четири апарата в една мисия

Мисията „Чанъе-7“ включва орбитален апарат, спускаем модул, луноход (роувър) и малък летящ апарат, наречен „хопър“ (hopper).

След като достигне Луната, орбиталният апарат ще заеме окололунна орбита и ще извърши наблюдения на района на южния полюс. Получените данни ще помогнат за избора на място за кацане.

Спускаемият модул трябва да осъществи високоточно кацане в сложния полярен релеф. Един от разглежданите райони е в близост до връх до кратера Шакълтън.

При избора на конкретно място ще трябва да се вземат предвид едновременно релефът, наличието на относително равна повърхност, продължителността на слънчевото осветяване и възможността за достъп до постоянно засенчени зони.

След кацането към изследването на повърхността ще се присъедини роувърът.

Той, заедно с другите научни инструменти на мисията, ще изучава състава на почвата, релефа, магнитното поле и други характеристики на лунната повърхност.

Скачащ апарат ще изследва тъмните кратери

Една от най-необичайните части на „Чанъе-7“ ще бъде малкият летящ апарат „хопър“. За разлика от обикновения роувър, който е ограничен от възможностите на колесното си придвижване, той ще може да извършва прелитания между различни участъци от южнополярния релеф.

Това е особено важно за постоянно засенчените кратери със стръмни склонове, до които традиционният луноход трудно би достигнал.

Апаратът е оборудван със система, която му позволява да извършва полети и да работи на повърхността с помощта на опори.

В един от постоянно засенчените райони „хопърът“ трябва да проведе директно изследване на почвата.

Първо, инструментът LUWA (анализатор на водни молекули в лунната почва) ще изследва дистанционно повърхността с лазерен спектрометър. След това сонда ще извлече проба от почвата от дълбочина до около един метър, където се предполага, че може да има смесица от почва и лед.

Получената проба ще бъде поставена в херметична камера, където първоначално ще се съхранява при ниска температура.

След херметизирането почвата ще бъде нагрята до над 200°C, за да се освободят водата и другите летливи вещества. Техният състав ще бъде анализиран с масспектрометър и лазерен спектрометър.

Особен интерес представлява изотопният състав на водорода.

Той може да помогне на учените да разберат произхода на откритите летливи вещества и да определят каква роля в натрупването им са изиграли слънчевият вятър, кометите или астероидите.

Какво ще донесе „Чанъе-7“ на бъдещата лунна програма на Китай?

Научната програма на мисията не се ограничава само с търсенето на вода. Орбиталният апарат, спускаемата платформа и роувърът ще разполагат с набор от инструменти за изучаване на геологията, топографията и физическите характеристики на Луната.

Оборудването включва камери, магнитометри, спектрометри, сеизмограф и радар за изследване на подповърхностните слоеве.

„Чанъе-7“ е следващият етап от китайската програма за изследване на Луната след мисиите „Чанъе-5“ и „Чанъе-6“, които доставиха на Земята проби от лунна почва съответно от близката и далечната страна на Луната.

Технологиите, разработени в рамките на предишните мисии, също са от значение за бъдещите пилотирани полети.

След „Чанъе-7“ Китай планира мисията „Чанъе-8“, която се очаква да бъде изстреляна около 2029 г. Тя ще се фокусира върху демонстрацията на технологии за използване на местни лунни ресурси.

Двете предстоящи китайски мисии, „Чанъе-6“ и „Чанъе-7“, ще положат технологичните основи за изграждането на Международната лунна изследователска станция (ILRS).

Тези амбициозни проекти са ключова стъпка в надпреварата за усвояване на ценните ресурси, съсредоточени в района на южния полюс на Луната.

Надпревара за лунните богатства

Китай не е единствената сила, която насочва поглед към южния полюс на естествения ни спътник. Този регион се смята за изключително важен за бъдещите изследвания поради наличието на воден лед и други ценни ресурси.

НАСА също планира да изпрати своя луноход VIPER, чието кацане обаче се очаква не по-рано от 2027 г. с помощта на спускаемия апарат на Blue Origin.

Европейската космическа агенция (ЕКА) също разработва технологии за проучване на лунния реголит. Съдбата на сондажната установка PROSPECT обаче остава несигурна след прекратяването на първоначалното сътрудничество с Русия по мисията „Луна-27“.