Китай засне за първи път неуловимата „квазилуна“ на Земята
Последно: 10 юли 2026 г. в 18:09
Китайската космическа сонда „Тиенуън-2“ се приближи до необичайния околоземен астероид Камоалева, за който се предполага, че е фрагмент от Луната, и изпрати първите му изображения.
Мисията, която стартира през 2025 г., е изминала около 1 милиард километра, за да достигне астероида 2016 HO3.
Според „Синхуа“ сондата се е доближила на едва 20 км от обекта, за да направи историческите кадри.
Историческа снимка и лунен произход
Изображението, получено на 2 юли, показва Камоалева като малък, асиметричен скалист обект с диаметър между 16 и 20 метра.
Точният произход на астероида все още е загадка. Но една от водещите хипотези е, че той е отломка от Луната, изхвърлена в космоса след мощен сблъсък преди между 1 и 10 милиона години.
За разлика от повечето околоземни астероиди, които идват от главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, се смята, че Камоалева произхожда от системата Земя-Луна.
Изследване от 2024 г. свързва формирането му с материала, изхвърлен при удара, създал лунния кратер „Джордано Бруно“.
Анализът на проби от астероида, които мисията ще събере, ще помогне за потвърждаването на тази теория.
Подобни мисии за връщане на проби от астероиди вече бяха успешно осъществени от Япония (Хаябуса, 2010 г.) и САЩ (OSIRIS-REx, 2023 г.).
Какво представляват квазиспътниците?
Квазиспътниците са малки космически тела, които обикалят около Слънцето по такава орбита, че за дълги периоди от време остават в близост до Земята, придружавайки я в пътя ѝ.
Към момента са известни поне седем такива обекта, чиито орбити обаче са значително по-нестабилни от тази на Луната.
Амбициозната космическа програма на Китай
Мисията „Тиенуън-2“ стартира на 28 май 2025 г. с ракета-носител „Чанджън-3B“ („Дългият поход-3B“).
Това е първата китайска мисия за изследване на астероид и втората междупланетна програма на страната след успешната „Тиенуън-1“ до Марс.
Китай вече планира и следващите си стъпки в космоса.
През 2028 г. се очаква да стартира „Тиенуън-3“ за доставка на проби от Марс, а през 2030 г. – „Тиенуън-4“ за изследване на Юпитер и Уран.
