Проведен бе уникален експеримент, при който обработката на данни се извърши директно в космоса, а не в наземни центрове.

Това отваря нови възможности за автономни системи в райони без надеждна комуникация.

Китайска лаборатория, в сътрудничество с GuoXing Aerospace Technology и Шанхайския университет „Дзяо Тун“, успешно демонстрира управленска връзка между изкуствен интелект в космоса и хуманоиден робот на Земята, съобщава агенция „Синхуа“.

Какво представляваше тестът?

Експериментът започна с гласова команда, подадена от оператор на Земята към робота. Вместо просто да бъде предадена като телеметрия, командата беше изпратена към сателитна групировка.

Там, на борда на сателитите, мощен езиков модел (Qwen3 на Alibaba), работещ върху защитено от радиация оборудване, я обработи.

Изкуственият интелект анализира командата, „обмисли“ необходимите действия и изпрати обратно към Земята цифрови инструкции.

На приемащата страна софтуерен агент с отворен код, наречен OpenClaw, преобразува тези инструкции в реални физически движения на робота.

Според учените това е първият случай, в който интелектуалната част от задачата на изкуствения интелект се изпълнява директно на борда на сателити. А резултатите се използват за управление на физически машини на Земята.

Защо роботите се нуждаят от Космоса?

Наземните комуникационни мрежи често са ненадеждни. Радиосмущения, разрушени клетки или слабо покритие в отдалечени райони правят класическата връзка неподходяща за сложни автономни системи.

В такива ситуации идеята за използване на космоса не просто като ретранслатор, а като мощен изчислителен център, може да се окаже ключово решение.

Ако сателитните системи могат да обработват данни и да вземат решения директно в орбита, роботите на Земята ще могат да действат по-бързо и стабилно дори там, където Wi-Fi, 5G или оптични кабели са недостъпни.

Това е особено важно за спасителни операции, научни изследвания, автономни камиони и дронове в труднодостъпни местности.

Как работи системата?

Процесът може да бъде обобщен в няколко стъпки:

• Операторът издава устна заповед.
• Командата се изпраща към сателита.
• В орбита езиковият модел на ИИ обработва заявката. Изкуственият интелект генерира управляваща инструкция.
• Инструкцията се връща на Земята. Агентът OpenClaw я превежда във физическо действие на робота.

Този „интелигентен“ затворен цикъл показва, че изкуственият интелект може да функционира в космоса не само като пасивен архив, а като активното изчислително сърце на контролни системи.

Мащаб на инициативата

Компанията GuoXing Aerospace от Чънду вече е изстреляла първия клъстер от 12 такива сателита и планира значително разширяване на мрежата.

Очаква се до края на годината да бъдат изстреляни нови групи, а целта до 2030 г. е създаването на мрежа от около 1000 сателита.

Дългосрочният план предвижда до 2035 г. броят им да достигне приблизително 2800 специализирани апарата.

Тези устройства не само ще предават данни, но и ще извършват изчисления и обучение на ИИ, осигурявайки глобална достъпност и надеждност.

Технически предизвикателства

Ключов инженерен проблем остава охлаждането на мощните чипове за ИИ в космоса.

Докато на Земята сървърите се охлаждат с въздух, във вакуум топлината може да се отведе единствено чрез излъчване, което е значително по-сложно.

Това е една от основните бариери, които трябва да бъдат преодолени, за да се превърнат космическите изчислителни системи в ежедневна реалност.

Въпреки това експериментът доказва, че бъдещето, в което сателитните изчисления и изкуственият интелект работят в тандем за управление на роботи, е напълно възможно.

Това открива пътя към нови архитектури на автономни системи, които не зависят от наземната инфраструктура и могат да оперират в най-отдалечените кътчета на планетата.