Китайското кацане на Луната е нова глава в изучаването на космоса

Китайският космически апарат  „Чанъе-4“ кацна там, където не е кацал никой друг космически кораб: на тъмната страна на Луната.

„Това е историческа стъпка в международното научно изследване на Луната, отваряйки за първи път „Луна Инкогнита “ – далечна страна на естествения спътник на Земята, за проучване,“ казва Джеймс Хед, планетарен учен в Университета Браун.

Ако успее, мисията може да отговори на основни въпроси за единствения естествен спътник на Земята. Все още има загадки, например за образуването на Луната и ранната еволюция, които от своя страна може да покажат историята на цялата слънчева система.

Освен това, мисията ще проведе първите експерименти по радиоастрономия от далечната страна на Луната и първите изследвания, за да се види дали растения могат да растат на Луната – важна стъпка към дългосрочни човешки мисии извън Земята.

Ако наблюдавате Луната в продължение на един месец, това което виждате никога няма да се промени или да изчезне. Въпреки фазите на луната, тази част която виждаме си остава една и съща. Това е така, защото луната е „скачена“ със Земята. Тя се завърта точно веднъж всеки път, когато обикаля нашата планета, като по този начин поддържа едно и също полукълбо, насочено към Земята по всяко време.

Астрономите наричат страната, която винаги виждаме от Земята „близката страна“ и страната, която никога не можем да видим, „далечната страна“.

Всъщност далечната страна на Луната не е „тъмната страна“. Наистина никога не може да бъде видяна от Земята, но тя също е осветявана от слънцето и има същите фази като близката страна. Няма постоянно „тъмна страна“ на Луната, въпреки че е описана по този начин в някои популярни издания, вероятно за да се говори за „неизвестната страна“ на Луната. (В случай, че точно сега ви се прииска да си пуснете Pink Floyd.)

Когато съветската космическа сонда Луна 3 изпрати първите образи на далечната страна на луната през 1959 г., те разкриха свят, който изглежда значително по-различен от този, който виждаме.

Близката страна има тъмни зони, които се открояват в сравнение с по-светлите части на лунна почва. Тези тъмни зони, са образувани, когато древни астероиди са се сблъсквали с повърхността на Луната, освобождавайки лава, която е по-тъмна.

Но когато древните астероиди са удряли далечната страна на луната, не е имало потоци от лава. Ударите просто са оставили повърхност, покрита с кратери. Това прави повърхността на далечната страна много по-светла, много по-стара и с много повече кратери.

Някои астрономи подозират, че дихотомията възниква, защото кората на близката страна на Луната е много по-тънка от тази на далечната страна. Това улеснява появата на магмата от близката страна, обяснява Бриони Хорган, планетарен учен от университета Пардю. Но защо дебелината на лунната кора варира толкова драстично от едно полукълбо в сравнение с другото, остава загадка. Д-р Хорган се надява, че Чанъе-4 ще даде напътствия за отговора.

Ранната история на Слънчевата система е била брутална. Тогава големи обекти – астероиди или комети са се сблъсквали със скалистите планети и са оставили кратери, някои от които са с диаметър от 1000 км.

Но повечето доказателства за това бурно минало са изчезнали, изтрити от времето. На Земята и други скалисти светове вулканите са „измивали“ тези кратери в продължение на милиарди години.

Земята е шумна планета. Всяка радио антена ще разкрие симфония от странни шумове, които произтичат от мобилни телефони, телевизионни станции, електропроводи, електрически системи, далечни светкавици, GPS сателити, коли, Wi-Fi и радиостанции.

Но Луната предпазва далечната си страна от голяма част от тези шумове, като по този начин създава идеалното място за изучаване на радио вселената. Ето защо астрономите отдавна са мечтали да построят радиотелескоп на далечната страна на Луната.

„Използваме радиочестотни вълни, за да изследваме всичко – от черни дупки в близост до нас, до далечни галактики, така че радио-обсерваторията от другата страна на Луната може да бъде от огромна полза за астрономията“, каза д-р Хорган.

„Мисията на Чанъе-4 ще бъде първата мисия, която ще изпробва тази теория и ще видим колко по-добра е далечната страна на Луната за радио наблюдения, в сравнение с нашите обсерватории на Земята.“

Една бъдеща лунна обсерватория може да подобри изучаването на феномени като първичните облаци от водороден газ, които се сливат в първите звезди на Вселената.

„Ние бихме могли да слушаме отдалечено ехо на Големия взрив и да видим вселената в състоянието й, преди да се образуват първите звезди“, казва Хайно Фалке, радиоастроном от университета Радбуд в Ниймеген, Холандия.

Такъв сигнал ще позволи на астрономите да изследват ранното развитие на Вселената. Д-р Фалке посочва известната космическа топлинна карта на Вселената, която показва състоянието й само 370 000 години след Големия взрив.

„Това беше бебешката картина на Вселената“, казва Фалке, „От другата страна на луната обаче, може да се види еволюцията на младата вселена. От другата страна на Луната е запазен девственият запис на младостта на естествения спътник на Земята“.

„Историята на най-ранната слънчева система е заключена в скалите на далечната страна на Луната“, каза д-р Хорган.

Чанъе-4 също провежда експеримент на борда, за да провери доколко растения като картофите и тези от вида Arabidopsis, ще могат да растат на Луната. Този експеримент може да допринесе за постигането на целите на Китай за пилотирани космически полети. Това е първата мини-оранжерия, която се приземява върху друг свят в Слънчевата система.

Ана-Лиза Пол, учен агроном от Университета на Флорида в Гейнсвил, заяви, че малкият експеримент „е стъпка напред в подготовката на хората да се върнат на Луната за по-дълго време“.