Докато космическите агенции на САЩ и Китай подготвят нови пилотирани мисии до Луната, планетолозите все още не са напълно сигурни как и кога точно се е появил нашият естествен спътник.

Общоприетата теория гласи, че преди около 4,51 милиарда години обект с името Тея се е сблъскал със Земята.

Оценките за размера на Тея варират – от тяло с големината на Меркурий до обект, равен на половината от днешната Земя.

Този колосален удар на практика е рестартирал историята на нашата планета

Непосредствено след сблъсъка бъдещата Луна е представлявала нажежена топка от магма с температура от хиляди градуси.

С течение на времето магмата е изстинала, което е довело до образуването на минерали.

Един от най-известните лунни образци, донесен от мисията „Аполо 15“ през 1971 г. и наречен „Камъкът на сътворението“, е на възраст 4,46 милиарда години.

Той е съставен почти изцяло от бял плагиоклаз – лек минерал, който изплува на повърхността на магмата.

Именно плагиоклазът покрива цялата лунна повърхност, което означава, че днес ние буквално наблюдаваме застиналия „покрив“ на древен магмен океан.

Според планетолога Вим ван Вестренен от Свободния университет в Амстердам, Луната е била разтопена изцяло, до самия си център, на дълбочина от 1700 километра.

За да разбере как се е развивал спътникът, екипът на ван Вестренен провежда експерименти, при които нагрява материал до 1700 градуса по Целзий чрез пропускане на електрически ток през графит.

Установката създава налягане от 250 000 земни атмосфери, което значително надвишава максималното вътрешно налягане на Луната (50 000 атмосфери) и позволява на учените да пресъздадат процесите от лунния център в лабораторни условия.

Разгадана ли е тайната на Тея?

Нови хидродинамични модели показват, че сблъсък с по-голям обект обяснява по-добре защо лунните проби са химически сходни със земните базалти, богати на оливин.

Класическите симулации предполагат, че при удар по допирателна половината от Тея е трябвало да продължи движението си и да формира Луната.

При такъв сценарий обаче спътникът би се състоял предимно от скалите на самата Тея.

А тъй като се смята, че Тея е дошла от друга част на Слънчевата система, нейният химичен състав би трябвало да е различен от този на Земята.

На практика обаче лунните скали са почти идентични по химичен състав със земните

Поради това несъответствие изследователите днес разглеждат два основни сценария.

Първият предполага, че обект с размерите на Меркурий се е ударил в почти оформената Земя с много висока скорост и под голям ъгъл.

Вторият сценарий включва сблъсък на тяло, голямо колкото половината Земя, с планета, която също е била наполовина формирана. В този случай Луната се е образувала от общите отломки на двете тела.