Първите астронавти, пътували до Луната от повече от половин век, се завърнаха успешно на Земята след рекордна мисия с тестовия полет „Артемида II“ на НАСА.

Астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, заедно с астронавта на Канадската космическа агенция (CSA) Джереми Хансен, се приводниха в петък в 17:07 ч. тихоокеанско време край бреговете на Сан Диего.

С това те завършиха своето близо 10-дневно пътешествие, което ги отведе на 406 789 километра от дома – най-далечната точка от Земята, достигана от човек.

„Рийд, Виктор, Кристина и Джереми, добре дошли у дома и поздравления за това наистина историческо постижение“, заяви администраторът на НАСА Джаред Айзъкман.

След приводняването в Тихия океан астронавтите бяха посрещнати от съвместен екип на НАСА и американските въоръжени сили.

Те им помогнаха да напуснат капсулата в открити води и ги транспортираха с хеликоптер до кораба „Джон П. Мърта“ за първоначални медицински прегледи.

Очаква се членовете на екипажа да се завърнат в Космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън в събота, 11 април.

По време на мисията си Уайзман, Глоувър, Кох и Хансен са изминали общо 1 117 658 км

Тяхното прелитане около Луната ги отведе по-далеч, отколкото който и да е човек е пътувал досега, надминавайки предишния рекорд за разстояние, поставен от астронавтите на „Аполо 13“ през 1970 г.

Първият екипаж на „Артемида II“ излетя с ракетата SLS на НАСА в 18:35 ч. на 1 април от площадка 39B в Космическия център „Кенеди“ във Флорида.

С тяга от 8,8 милиона паунда при излитане, американската ракета изстреля екипажа в космоса с кораба „Орион“, извеждайки го в орбита с изключителна точност след гладко обратно броене, ръководено от екипа за контрол на изстрелването.

През първия ден в космоса астронавтите и наземните екипи провериха космическия кораб, наречен от екипажа „Интегритет“. Целта бе да се потвърди, че всички системи функционират нормално преди пътуването до Луната.

НАСА също така разгърна в земна орбита четири малки сателита (CubeSats) от международни партньори.

На втория ден от тестовия полет главният двигател на сервизния модул на „Орион“ беше запален.

Това изведе астронавтите на траектория, която ги доближи на 6545 км от лунната повърхност.

„Екипажът на „Артемида II“ се прибра. Системите за навлизане в атмосферата, спускане и кацане работиха по план и финалният тест беше завършен според очакванията“, каза заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия.

„Артемида II“ доказа надеждността на кораба, екипите, архитектурата и международното партньорство, които ще върнат човечеството на лунната повърхност. Този път се завърнахме, за да останем. Бъдещето е наше.“

С астронавти на борда за първи път, инженерите подложиха „Орион“ на пълна оценка по време на полет.

Екипажът тества животоподдържащите системи на кораба, потвърждавайки, че „Орион“ може да поддържа човешки живот в дълбокия космос.

По време на няколко демонстрации на пилотиране членовете на екипажа поеха ръчно управление, за да проверят маневреността на кораба. И да съберат данни, които ще ръководят бъдещи операции по скачване с пилотируеми спускаеми апарати по следващите мисии.

Тестове, които ще помогнат на НАСА да планира мисии до Луната

Те включваха оценки на работата на кораба по време на физически упражнения на екипажа, процедури при извънредни ситуации, скафандрите за оцеляване и други критични системи.

Уайзман, Глоувър, Кох и Хансен също така подпомогнаха научни изследвания. Тези проучвания ще помогнат на НАСА да подготви астронавтите за живот и работа на Луната, докато работи по изграждането на лунна база и планира мисии до Марс.

Изследването AVATAR проучва как човешката тъкан реагира на микрогравитация и радиация в дълбокия космос. То и други подобни събират ключови здравни данни за дългосрочни мисии.

Тези проучвания, заедно с други изследвания на човешката производителност, са от съществено значение за бъдещето на космическите полети.

По време на прелитането си край Луната на 6 април астронавтите заснеха над 7 хил. изображения на лунната повърхност. А също и слънчево затъмнение, при което Луната закри Слънцето от гледната точка на кораба „Орион“.

Кадрите включват поразителни гледки на изгрев и залез на Земята. Ударни кратери, древни потоци от лава, нашата галактика Млечен път. А също и повърхностни разломи и цветови вариации в лунния терен.

Екипажът документира топографията по протежение на терминатора – границата между лунния ден и нощ.

Там ниският ъгъл на слънчевата светлина хвърля дълги сенки по повърхността, създавайки условия на осветеност, подобни на тези в района на Южния полюс. Именно там се предвижда астронавти да кацнат през 2028 г.

Освен това екипажът предложи потенциални имена за два лунни кратера и докладва за проблясъци от удари на метеороиди от нощната страна на Луната.

Научните данни от „Артемида II“ ще подготвят бъдещите мисии до лунната повърхност. Те ще спомогнат за усъвършенстване на операциите и обучението на астронавтите.

Това ще им позволи да използват информирана преценка за идентифициране на зони с висок научен и изследователски интерес.

НАСА и партньорите им насочват усилията си към подготовката на мисията „„Артемида III“ през 2027 г.

Тогава нов екипаж на „Орион“ ще тества интегрирани операции с комерсиално построени лунни спускаеми апарати в ниска околоземна орбита.

Като част от златната ера на иновации и изследвания, НАСА ще изпраща астронавти по програмата „Артемида“ на все по-предизвикателни мисии.

Целта е да се изследва по-голяма част от Луната за научни открития и икономически ползи, да се установи трайно човешко присъствие на лунната повърхност и да се положи основата за изпращането на първите американски астронавти на Марс.

Снимки: НАСА