Климатолозите са изучили повторно данните за ръста на глобалните температури за последните 20 години.
Специалистите стигнали до извода, че забавянето на глобалното затопляне, което учените по-рано свързвали със замърсяването на атмосферата с аерозоли, всъщност е статистическа грешка, възникнала поради смяна на методиката за измерване на температурите, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
„Периодът след 1998 година се явява особено сложен за моделиране и изучаване, отчасти поради бързото затопляне в Арктика и отчасти поради това, че методите за измерване на повърхностните температури на водата в Световния океан са се променили. Това, че тези две неща са породили грешки и проблеми, лесно може да се разбере, макар за нас да е станало трагедия“, пояснява откритието Кевин Коутън (Kevin Cowtan) от Йоркския университет (Великобритания).
Климатолозите отдавна се интересуват от причините за загадъчното „забавяне“ на климатичните изменения, които наблюдаваме от 1998 година. Засега учените нямат единно мнение за това, което предизвиква въпросното забавяне. Част от тях го приписват на водите на Световния океан, които активно поглъщат въглероден диоксид, а друга – на антропогенните аерозоли в атмосферата на Земята.
Томас Карл (Thomas Karl) от Националния климатичен център за предупреждения в Ашвил (САЩ) и колегите му решили да проверят съществува ли такова забавяне наистина. За тази цел климатолозите анализирали как са се изменяли температурите за последните 20 години, как са събирани тези данни и как са се анализирали.
На първо място учените обърнали внимание на това, че в последните 15 години методиката за измерване на температурите на водата на океана значително са се променили.
По думите им в началото на 90-те години подобни измервания се провеждали изключително примитивно – океанолозите просто гребвали с кофа от океана и измервали температурата. Днес подобни наблюдения се осъществяват с помощта на високотехнологични устройства, снабдени с радиопредаватели и GPS маяци, както и термометри, вградени в двигателите на кораби.
Температурите, измерени с тези уреди, може значително да се различават помежду си дори за едни и същи образци вода – по-конкретно „кофата“ завишава температурите, докато двигателите и шамандурите показват по-реалистични цифри. Карл и колегите му се опитали да отчетат този фактор в компютърния модел, описващ глобалното затопляне.
Както се оказало, това било достатъчно, за да покрие „липсващата“ температура, над която климатолозите размишляват вече около 10 години. Когато климатолозите отчели, че до 1997 година голяма част от Арктика не е изучавана и измервания там не са правени, разликата между прогнозите и реалната скорост на затопляне напълно изчезнала.
С други думи, подобни резултати говорят, че глобалното затопляне не се е забавило и продължава да върви с предишните темпове. Както се надяват учените, тяхната работа ще убеди политиците по-активно да работят над снижаването на емисиите парникови газове в рамките на климатичните конференции на ООН.
