На 5 юли 1687 г. в Лондон излиза книга с дългото латинско заглавие Philosophiae Naturalis Principia Mathematica, или „Математически начала на натуралната философия“.

Нейният автор е 44-годишният Исак Нютон, по това време професор по математика в Кеймбридж.

Тиражът от около 300 екземпляра е впечатляващ за епохата, а само четири години по-късно на пазара не е останала нито една бройка.

В този свой труд Нютон формулира трите закона за движението и закона за всемирното притегляне

Това означава, че едни и същи уравнения описват както падането на ябълка от дървото, така и причината Луната да не се отдалечава от Земята. Те обясняват защо планетите се движат по елиптични орбити и защо кометите се завръщат.

Преди Нютон небесната и земната физика са съществували като отделни дисциплини – хората не са виждали връзка между тях. Нютон я доказва. Днес тази връзка ни изглежда очевидна, но за съвременниците на учения тя е била истинско откровение.

Книгата има и своята предистория

През 1684 г. астрономът Едмънд Халей посещава Нютон в Кеймбридж с въпрос: по каква траектория би се движила една планета, ако силата на привличане към Слънцето намалява обратнопропорционално на квадрата на разстоянието?

Нютон веднага отговаря, че траекторията е елипса, както са показали неговите изчисления. Изумен, Халей го моли да му покаже сметките и го убеждава да оформи откритията си в книга.

През следващата година и половина Нютон се посвещава почти изцяло на писане, като дори изоставя химическите си опити.

Кралското научно дружество одобрява ръкописа, но отказва да финансира отпечатването му поради липса на средства. Така Халей издава „Началата“ със собствени пари.

Трите закона за движението от тази книга се изучават и до днес в училище. За астрономията обаче по-важна се оказва третата част – „Системата на света“.

В нея Нютон прилага своите принципи към планетите, Луната и кометите. Оказва се, че законите на Кеплер не са просто емпирични закономерности, а следствия от една по-дълбока и фундаментална теория.

Пътят от наблюденията до математическото обяснение е извървян докрай. Именно затова „Началата“ се смята за една от най-значимите научни книги в историята.

Днес „Математически начала“ се чете рядко – не защото е остаряла, а защото съдържанието ѝ отдавна е залегнало във всеки учебник по физика.

Нютон е писал на латински, специално за хора с математическа подготовка. Книгата е преведена на руски език от академик Алексей Крилов едва през 1915 г., 228 години след излизането на оригинала, като този превод и до днес се счита за образцов.

Що се отнася до прословутата ябълка, историята мълчи дали тя наистина е паднала върху главата на Нютон.

В нито един източник, записан приживе, не се споменава такъв инцидент. Самият Нютон е разказвал как, седейки в градината си, е наблюдавал падащ плод и се е замислил дали същата сила, която притегля ябълката надолу, не действа и върху Луната.