Кога мислите за Мегавселена се превърнаха във фантазия?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Американски физик се опитва да докаже, че странните спекулативни теории имат смисъл и дори са необходими.

Преди няколко години философът Дейвид Хъл написал книга със заглавиетоНауката като процес(Science as a Process), в която твърди, че развитието на науката напълно се описва с теорията на еволюцията. Учените, надарени с въображение, произвеждат идеи и издигат хипотези, като създават и поддържат еквивалент на естествена изменчивост на биологичните популации. Други учени проверяват идеите с логика и практика. Изменчивост и подбор – това са двигателите и на науката, и на еволюцията.

Но тази схема работи по необходимия начин само в случай че в науката идват хора с най-различни индивидуални особености и когато в науката съществуват множество разнообразни специализации.

Развитието на науката е невъзможно, ако с нея се занимават изключително фантазьори, умеещи да разсъждават само на тема „Какво, ако“. Също толкова смъртоносно за науката е засилването на строго безчувствените скептици, които вярват само на най-убедителните доказателства. Първите генерират идеи, вторите не позволяват на науката да се превърне във фантазия.

„Фантазии!“ Ето думата, която произнасят много физици, сблъсквайки се с някои идеи, популярни в съвременната космология. Както пише в сп. New Scientist американският физик и популяризатор на науката Марк Бюканън, „фантазийната траектория“ е започнала доста плавно.

Просто физикът Алън Гът веднъж се опитал да обясни странностите във видимата Вселена (например прекалено еднородно разпределяне на веществото) в кратък период от бързото разширение (инфлация) – за 10–30 сек Вселената в зората на своето съществуване се е увеличила 1078 пъти.

Оттогава тази спекулативна фуния се е разширила толкова, че вече никого не учудва разсъждението за безкрайността на паралелните вселени и мегавселени. В последните има всичко, което можем да си представим, включително безкрайно количество хора, абсолютно идентични с вас, преживяващи безкраен брой варианти на вашия живот.

Може ли това да се нарече наука? Или инфлационната космология е породила нещо подобно на религията? В книгатаНашата математическа вселена(Our Mathematical Universe) физикът Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт (САЩ) прави страстна проповед в защита на хипотезата за паралелни вселени.

Бюканън отбелязва, че новият му труд е преди всичко превъзходен справочник по скорошни събития в света на квантовата космология и текущите спорове за теорията на паралелните вселени. Авторът много се старае да структурира информацията и предлага своего рода таксономичен обзор на „зоопарка“ от паралелни вселени.

Читателят разбира, че термините „паралелна вселена“ и „Мегавселена“ в устата на различни учени може да имат най-неочаквани значения и Тегмарк избира тези интерпретации, които според него са основани на данните от наблюденията и законите на физиката.

Първото ниво на Мегавселената, според неговата класификация, е свързано с идеята, приета от много космолози. Бързата ранна инфлация, както пише авторът, трябва да доведе до възникването на такива области от пространството, светлината от които още не е стигнала до нас. Макар ние да не можем да наблюдаваме тези вселени, не бива да отричаме тяхното съществуване.

Хипотезите за Мегавселена на второ ниво се опират на по-смела идея, изказана от Александър Виленкин. Може да съществуват такива области от пространството, които завинаги остават недостъпни за нашето наблюдение, тъй като сегашното разширение на Вселената ги отнася от нас с по-висока скорост, отколкото тяхното лъчение лети към нас.

С това хипотезите, които могат да се нарекат космологични, приключват. Мегавселените от трето ниво са просто удобен език за разговор за математика на квантовата теория в нейната многосветовна интерпретация, предложена през 50-те години от Хю Еверет. Тази интерпретация описва всички физични процеси като част от продължаващия, безкраен преход на Вселената в много други вселени. Следва само да помним, че има и други интерпретации, които толкова успешно обясняват дадените наблюдения, но не признават тезата за паралелни вселени.

Мултивселените от четвърто ниво също нямат никакво отношение към космологията. Тегмарк твърди, че реалността не просто се описва математически (въпреки представите на физиците), но сама по себе си се явява математическа. Освен това той смята, че математиката на нашата Вселена е само една от безкрайния брой математически структури. И ако тази математическа структура е Вселена, то всички останали структури също трябва да съществуват физически като паралелни вселени.

Разбира се, това са само думи, но историята на науката учи, че ако нещо ни изглежда невероятно, още не е факт, че то действително не съществува. Цялата история на човечеството е история на разширението на границите на известния ни свят. Древните племена не са имали никакво понятие за другите народи, страни, континенти. Защо да не предположим, че и ние с вас не знаем за другите вселени?

Въпросът е в това, има ли научен смисъл от размножаването на вселените. Ако мегавселените от първо ниво още имат някакво отношение към физиката и наблюдаваните данни, то останалите са грубо спекулативни. Но Тегмарк се радва на самия факт, че инфлацията, както пише той, „позволява всеки път да предскажем нещо още по-радикално от вече предсказаното“.

Бюканън отбелязва, че пред нас е типичен пример на учен, за когото творчеството е по-важно от производството на строго научно знание. За него възможността хипотезата да поражда нови идеи служи като достатъчна верификация.

Но не бива да се забравя и това, че Макс Тегмарк си е изградил име преди всичко като строг емпирик, разработвайки методи за анализ на данните от големи астрономически проекти по изменението на флуктуациите на реликтовото лъчение. Вероятно, заключава Бюканън, в лицето на този учен са обединени двата типа учени, без които е невъзможно бъдещото развитие на науката.

NewScientist

Категории на статиите:
Наука

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори