Едни от най-древните обитатели на Земята – метаногените, отнасящи се към надцарството на археите – вероятно биха могли да оцелеят, ако се озоват на Марс.
До този извод са стигнали учени от университета на Арканзас, разказващи за получените от тях резултати в хода на проведено в Бостън събрание на Американското общество на микробиолозите.
Метаногените обитават основно блата, но понякога могат да се открият в стомаха на едрия рогат добитък и други животни, както и в разлагаща се органична материя.
Тези микроорганизми използват водород в качеството на източник на енергия и въглероден диоксид като източник на въглерод, а продукт на техния метаболизъм е метанът.
Нито кислород, нито органични хранителни вещества, нито дори слънчева светлина са необходими за поддържането на живота на метаногените, което ги прави практически идеални кандидати за заселване на Червената планета.
Едно от малкото изпитания, които теоретично би било трудно за преодоляване дори от такива организми, са резките амплитуди на температурата на Марс. Понякога за едно марсианско денонощие температурата може да се колебае между -90 и 27 градуса по Целзий.
Тимъти Крал и Ребека Микъл от университета на Арканзас решили да проверят какви са шансовете на метаногените да оцелеят на Марс, възпроизвеждайки марсианския цикъл на замразяване-разтопяване в лабораторни условия. За експеримента били подбрани два вида метаногени – Methanothermobacter wolfeii и Methanobacterium formicicum.
„Комфортната“ за тях температура е съответно 37 и 55 градуса по Целзий. Първият от тези видове се отнася към термофилите, предпочитащи да се намират на топло, а вторият – към хипертермофилите, живеещи при изключително високи температури.
Както се оказало, понижената и нестабилна температура, подобна на тази, с която биха се сблъскали микроорганизмите на Марс, съществено забавила тяхното развитие, но представителите на двата вида успели да преживеят продължително време многократно повтарящия се цикъл на замразяване и размразяване, а скоро след връщането в комфортни условия те продължили да растат.
На тази основа учените стигат до извода, че организмите, подобни на Methanothermobacter wolfeii и Methanobacterium formicicum, могат да се адаптират и развиват на Марс.
През 2004 година били открити свидетелства за съществуването на метан на Червената планета. И макар по-късни данни да свидетелстват, че този газ едва ли присъства в атмосферата на планетата, тоест едва ли там може да се открият подобни на метаногени същества, самият факт, че условията на Марс теоретично могат да се окажат годни за съществуването на живи същества, вдъхновява учените.
