Специалисти от мисията на НАСА „Спицър“ получиха снимки на най-тъмните купове в нощното небе.
Тези участъци представляват огромни плътни космически облаци от газ и прах, разположени на около 16 000 светлинни години от Земята. Сенките на най-плътните области помагат на астрономите да измерят структурата и масата на облаците.
Както показват резултатите от изследването, изученият облак някога ще стане един от най-масивните млади звездни купове в нашата галактика. Най-плътните му части ще се превърнат в ярки звезди, отнасящи се към спектрален клас О.
Към него се отнасят най-големите и мощни светила. Формирането на такива звезди не е изучено докрай, но е известно, че именно звездите от клас О синтезират химични елементи, необходими за възникването на живот.
„Картата на структурата на облака и неговите плътни ядра, която съставихме в рамките на нашето изследване, демонстрира редица предпоставки за формиране на звезден клъстер от масивни звезди“, разказва Майкъл Батлър, астрофизик в университета на Цюрих и водещ автор на изследването. Неговите резултати са публикувани в изданието The Astrophysical Journal Letters.
Картата на облака помогнала да се определи с точност неговата маса – тя е еквивалентна на масата на седем хиляди Слънца. Целият масив се помества в област, обхващаща около 50 светлинни години в диаметър. Както се разказва в съобщение на НAСA, купът е разгледан с помощта на телескопа „Спицър“, който работи с инфрачервена светлина, проникваща през облака прах и газ, за разлика от кратковълновото оптично лъчение.
И все пак в наблюдаваната област струпването на газ се оказало толкова плътно, че разсейвало и блокирало не само видимата светлина, но и почти целия диапазон от инфрачервения спектър.
Получените данни се оказали достатъчно, за да се повдигне завесата на тайните на формирането на най-мощните звезди в галактиката. Обикновено „Спицър“ открива инфрачервена светлина, излъчвана от млади звезди, обвити в прашни пашкули. Но за новото изследване учените измерили количеството фоново инфрачервено излъчване, което се възпрепятства от изучаваните облаци. Така успели да определят в кои участъци облакът е най-плътен. Тези зони в крайна сметка ще станат протозвезди, които след това ще се превърнат в масивни светила.
Астрономите смятат, че повечето звезди в нашата Вселена са се формирали именно в такива условия. Облаците люлки за звезди с малка маса са добре изучени, докато принципната разлика с куповете прах и газ, формиращи по-големите и мощни светила, досега оставала неизвестна.
„Телескопът „Спицър“ ни предостави уникални снимки, позволяващи да разгледаме облак-люлка за звезди от клас О още в ембрионалния му стадий на развитие“, казва съавторът на изследването Джонатан Тан от университета на Флорида.
Звездите от клас О, които се формират в този облак, ще излъчват ярка синьо-бяла светлина и ще имат маса, поне 16 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Температурата на тяхната повърхност ще бъде над 30 000 градуса по Целзий, тоест те ще бъдат пет пъти по-горещи от повърхността на Слънцето.
Тези гиганти изпускат материал, достатъчен за формирането на планетни системи и дори други звезди. А когато се взривяват в свръхнови, то изпускат голямо количество тежки елементи, необходими за формирането на планети и появата на живи организми.
За пълно теоретично разбиране на природата и съдбата на най-големите звезди във Вселената е необходимо те да се изучат още в зачатъчно състояние. Астрономите продължават да изследват плътния облак и се надяват да получат нови ключове към разгадаването на природата на гигантите от клас О.
