Изчезването на хората би променило коренно баланса на силите в природата. Учени анализираха кой вид би могъл да стане новият доминант на Земята.

Ако човечеството внезапно изчезне, екосистемите на планетата ни Земята няма да останат празни

Балансът в тях бързо ще се промени, а определени видове ще получат шанс за стремително разпространение.

Въпросът обаче не е само в оцеляването, а и в това дали някой ще успее да заеме доминираща позиция, пише Daily Galaxy.

В продължение на хилядолетия хората са оказвали съществено влияние върху околната среда, променяйки природните вериги и причинявайки изчезването на много видове.

Например заселването на Австралия преди около 47 хиляди години съвпада с изчезването на големи торбести животни като дипротодона.

„Това древно въздействие е оставило значителна екологична празнина. Запълването ѝ ще изисква повече от просто устойчивост. Ще са нужни интелект, координация и способност за устойчиво преобразяване на околната среда“, се казва в статията.

Сред вероятните „кандидати“ за доминация често се споменават приматите – шимпанзета и горили. Те притежават развити когнитивни способности и могат да използват прости инструменти.

В същото време, както обяснява професор Тим Колсън от Оксфордския университет, тяхната зависимост от сложни социални структури и ограничената комуникация могат да затруднят адаптацията им към рязко променената среда.

Интелигентните морски бозайници – делфини и китове – също имат своите ограничения

Поради особеностите на анатомията си те не са способни активно да взаимодействат с предмети или да създават инструменти.

За сметка на това някои видове могат бързо да се възползват от отсъствието на човека.

Например сивите плъхове вече са разпространени почти по целия свят и са способни на бързо размножаване.

Според изследователя Джеймс Феър обаче им липсват абстрактно мислене и комуникация, а освен това остават плячка за хищниците.

Подобна е ситуацията и с дивите котки и кучета: техните популации могат да нараснат, но с времето ще се сблъскат с конкуренцията на по-силни хищници.

Като най-неочаквани претенденти учените посочват птиците, по-специално представителите на семейство Вранови.

Изследвания, включително данни от BBC Future, показват, че враните и гарваните са способни да решават сложни задачи и да използват инструменти.

Например в Япония е наблюдавано как врани хвърлят ядки под колелата на автомобили, за да счупят черупките им.

Някои видове, като новокаледонските врани, могат да изработват сечива, което говори за разбиране на причинно-следствените връзки.

В допълнение, изследванията на Айрин Пепърбърг показват, че африканските сиви папагали са способни съзнателно да използват езикови елементи.

Същевременно, както отбелязва еволюционният биолог Патриша Бренан, климатичните промени също ще повлияят на бъдещото разпределение на видовете. И ще принудят животните да се адаптират към нови температурни условия.

„Нито един съществуващ вид всъщност не притежава всичко необходимо, за да замени хората. Ако изчезнем, екосистемите ще се реорганизират, но няма гаранция, че ще се появи нов доминиращ вид“, се посочва в статията.