Когато геологът Уилям Кинг описва нов човешки вид – Homo neanderthalensis – пред европейската научна общност през 1864 г., той не е много щедър към нашите изчезнали еволюционни братовчеди.
„Чувствам, че съм принуден да вярвам, че мислите и желанията, които някога са живели в неандерталците, никога не са се издигали над тези на един груб човек“, заключава Кинг след изследване на черепа, открит в долината Неандер, Германия, през 1854 г.
Това първо впечатление за неандерталците остава за дълго, като бележи този вид трайно. Така „неандерталец“ става не само нов вид, но и пейоративен термин. Но оттогава научните изследвания са изминали дълъг път. И така, колко умни са били неандерталците, на базата на това, което знаем днес за тях?
„Ранното негативно възприемане на неандерталците от антрополозите се дължи отчасти на расистката идеология, че интелектът на даден човек може да бъде оценени от формата на черепа“, казва Жоао Зилхао, професор в Catalan Institution for Research and Advanced Studies (ICREA) на университета в Барселона. Много от тези учени също споделят мнението, че еволюцията е свързана с напредъка и че човешките видове предци, като неандерталците, са непременно много по-примитивни от хората днес. Тези предположения обаче, вече са дискредитирани защото не е трудно да се разклатят от научните открития през последните десетилетия.
Новите открития помагат да се възстанови репутацията на неандерталците като хора, които много приличат на нас.
„Единственият начин да се оцени тяхната интелигентност – каквото и да означава това, но това е друг въпрос – е по това, което те са направили,“ казва Зилхао пред списание Live Science.
Оказва се, че неандерталците са направили много неща, които някога са били смятани за дело на съвременната човешка култура.
Те са обработвали камъни и кости в инструменти и орнаменти, подобни на тези, създадени от съвременните хора, които са живеели по същото време. (Неандерталците са живели в Европа и Югозападна Азия преди около 400 000 до 40 000 години.) Те изобретили лепило, използвайки катран от брезова кора, за да прикрепят дървени дръжки към камъни. Те изработвали огърлици и друга украшения. Неандерталците използвали огъня, за да приготвят храната, а новите изследвания върху каменните инструменти показват, че имат и технологията за запалване на огън. (С други думи, те не е трябвало да взимат жарава, когато удари мълния, за да подхранват техните огнища.)
Някои доказателства сочат, че неандерталците също имат духовен живот и ритуални практики. Гробници, открити на места като La Chapelle-aux-Saints в югозападна Франция, показват, че тези архаични хора са погребвали своите мъртви. На друго място във Франция изследователите открили, че неандерталците са се спускали дълбоко в пещера, където са създали загадъчни каменни кръгове от сталагмити преди 176 000 години.
Все още се обсъжда степента на способностите на неандерталците, които са живели по същото време, когато Homo Sapiens, съвременните хора, са създавали някои от първите абстрактни и фигуративни пещерни изкуства.
През 2018 г., изследователи обаче съобщават, че създадени преди 65 000 години абстрактни образи в испански пещери трябва да са били създадени от неандерталците. Учените смятат, че съвременните хора не са стигнали до Западна Европа до преди около 42 000 години.
Базирайки се на анализи на костите им, учените откриха, че неандерталците са били способни да издават сложни звуци. Трудно е да се докаже, че неандерталците са имали език, защото не са оставили никакви писания (макар че няма писания и от съвременните хора от същия период). Но някои изследователи вече твърдят, че те вероятно са имали сложни начини за комуникация.
Нещо повече, генетичните доказателства показват, че съвременните хора са се чифтосвали с неандерталци преди те да изчезнат преди около 40 000 години. Много от нас днес все още имат 1 до 2% неандерталска ДНК, което показва, че Homo Sapiens, които са се сблъскали с неандерталци, са ги възприемали и като хора.
