И мъжете, и жените често се сблъскват с проблема загуба на коса. Това може да е симптом на някое заболяване, както и самото заболяване. Лекарите наричат оплешивяването алопеция.
Методите за борба с тази неестетична болест може да са няколко. Но ако мъжете могат да се примирят с проблема и да се обръснат, то жената едва ли може да си представи главата си без коса.
Съвременната медицина предлага различни начини за лечение. На някои им помага мезотерапия, но най-популярен метод си остава присаждането на коса.
Технологията е много проста – обикновено от тилната и слепоочната зона на пациента, където загубата на коса е най-малка, се взема коса заедно с фоликулите („луковички”, от които расте косата), които се присаждат в зоната на оплешивяването. Методът е сигурен и проверен с времето, риск за отхвърляне няма, но има съществени недостатъци.
„Около 90% от жените, страдащи от алопеция, не са подходящи за подобна операция поради недостатъчно количество коса дори в тилната и слепоочната зона”, пояснява водещият автор на новото изследване Ангела Кристиано, дерматолог от Медицинския център при Колумбийския университет в Ню Йорк. Тя и специалистът по стволови клетки Колин Джахода от университета Дърам са разработили нов метод.
„Нашият метод е основан на стимулирането на растежа на голям брой космени фоликули и подмладяване на вече съществуващите. За пълно излекуване от алопеция са достатъчни донорски клетки, взети от няколкостотин косъма. Такова лечение е подходящо на първо място за жени с особен тип оплешивяване, пациенти с недостатъчно количество здрави фоликули и хора, страдащи от алопеция след изгаряне”, казва Кристиано.
Според изследователите всички опити да се прекрати падането на косата с медикаменти и неинвазивни методи по-скоро се оказват безуспешни, тъй като не стимулират растежа на нова коса и не регенерират фоликулите.
„За активирането на космените фоликули отговарят така наречените дермални папили. Идеята за „клониране” на фоликули с използването на тези клетки е хрумнала на учените още преди 40 години, но тогава методът останал недоработен”, разказва Джахода.
Папиларните клетки, които контролират образуването на косъма, са в основата на космения фоликул.
© Claire Higgins/Christiano Lab, Columbia University Medical Center
Недостатъкът на този метод е в това, че когато клетките на дермалните папили след култивация се присаждат в обикновена двуизмерна култура, те се трансформират в обикновени кожни клетки и губят способност да произвеждат космени фоликули. Затова пред изследователите стоял въпросът: как да увеличат броя на клетките за регенериране на коса, като съхранят способността за производство на фоликули?
Дерматолозите забелязали, че в това отношение повече им провървяло на мишките, отколкото на хората – преди няколко години Джахода провел изследване с мишки и забелязал, че клетките на дермалните папили може лесно да се вземат, култивират и присадят обратно в кожата на гризачите.
Учените предположили, че основната причина за успеха при гризачите е в способността на техните дермални папили да се натрупват и съединяват в тъканната култура, с което не могат да се похвалят човешките клетки. Тези съединения трябва да формират собствена вътреклетъчна среда, която позволява на папилите да взаимодействат и да изпускат химични сигнали, препрограмиращи кожата за производство на нови фоликули.
Затова Джахода и Кристино решили, че за успешно стимулиране на растежа на косата при хора е необходимо по такъв начин да се култивират човешките клетки на дермалните папили, че да могат те да се съединяват една с друга, както при гризачите.
За проверка на тази хипотеза дерматолозите провели експеримент с мишки. Те събрали клетки на дермални папили от седем души и ги клонирали в тъканна култура, без да добавят никакви фактори за растеж. След няколко дни култивираните папили били присадени в областта между дермата и епидермиса на човешка кожа, отгледана върху гърба на мишки.
В пет от седем случая от кожата започвала да расте нова коса, образували се нови фоликули и растежът не спрял повече от шест седмици. Анализът на ДНК потвърдил, че новите космени фоликули генетично съответствали на донорите.
Преди методът да се тества върху хора, предстоят серия изследвания и експерименти. Първо, необходимо е да се изяснят свойствата на новата коса – цикъл на развитие, цвят, ъгъл на растеж, текстура и т.н. Второ, необходимо е да се установи истинската роля на епидермалните клетки, с които взаимодействат папилите при образуване на новите структури. И трето, необходимо е учените да се убедят в пълната безопасност на метода.
Независимо от предстоящия обем работа, авторите на изследването оптимистично гледат в бъдещето – те са сигурни, че клинични изпитания може да се проведат още след няколко години.
По-подробно за метода можете да прочетете в сп. PNAS.
