Космически фантазии от НАСА

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Бразденето на просторите на Слънчевата система в бъдеще ще бъде доверено на истински подводници и стада от евтини спътници. Предлагаме ви седемте космически фантазии от НАСА, претендиращи да се реализират в живота.

Ръководството на агенцията е публикувало списъка с иновационните проекти, на които е съдено да изменят облика на бъдещите космически мисии и да реализират нови подходи в решаването на технически задачи. Тези идеи са били подбрани в хода на втория етап на програмата NASA’s Innovative Advanced Concepts (NIAC), чиято цел е идентифицирането на необичайни, понякога футуристични проекти и подкрепата им с държавно финансиране.

В хода на първия етап на програмата на конкурса се изисквало демонстрирането на осъществимостта на идеите и ползата, която могат да донесат тези концепции в усвояването на космическото пространство. Така били подбрани 15 проекта, някои от които се оказали практични от научна гледна точка, а други – отвъд фантастиката.

Така се наложило да се откажат от изпращането на робот калмар на Юпитеровия спътник Европа, както и от предложението да се топят астероидите с лазерен лъч.

Финансирането, което ще получат разработчиците в хода на втората фаза, е до $500 000 за две години, при което кандидатите ще трябва да оптимизират своите решения и да приложат нови технологии. Всяка от избраните концепции се намира в ранен стадий на разработка и изисква поне 10 години за приложимостта ѝ в реални мисии.

Стадо от гравиметрични спътници

Институтът Джон Хопкинс предлага да се изследва разпределението на масата под повърхността на малките тела в Слънчевата система без изпращането на орбитални и спускаеми апарати.

За тази цел прелитаща покрай комета или астероид сонда ще изхвърли цяло стадо малки апарати.

Проследявайки движението на всяко от тях, учените ще могат да оценят вътрешния строеж на изучаваното тяло и неговата плътност. Този подход предлага по-прост и евтин еквивалент на продължителното и предварително планирано изучаване на отделни тела чрез многократно облитане с орбитални апарати.

Фотокаталитичен генератор за кислород

Калифорнийският университет в Санта Крус предлага да се генерира кислород в Космоса, като се използва слънчевата светлина и не се прибягва до използването на топлинна или електротехника. Схемата на генератора е основана на използването на ултравиолетовата част на слънчевата светлина и катализирането ѝ с химична реакция на основата на титанов оксид.

Предложената концепция предлага на порядъци по-голяма производителност и икономичност в генерирането на въздух в сравнение със съществуващите инсталации.

Подповърхностна оптична „шпионка“

Компанията Nosanov Consulting на Джефри Носанов от Мериленд предлага проект на устройство, което ще може да надниква в лунните пещери и кратери от ниска лунна орбита, без да каца на земния спътник.

За тази цел нисколетящият апарат ще облъчва лунната повърхност с лазерни импулси и ще фиксира фотоните, които се отразяват многократно от вътрешността на Луната.

Обработката на такива сигнали на Земята ще позволи създаването на по-точна карта на спътника на нашата планета.

Подводница за Титан

Изследователският център „Джон Глен“ предлага да се изследва Морето Кракен, най-голямото въглеводородно езеро на повърхността на Сатурновия спътник Титан, с помощта на специална подводница.

В хода на втория етап на конкурса авторите на идеята трябва да проработят аспектите на движение на подводницата в агресивната среда на Титан, възможността за нейната доставка и взаимодействието ѝ с орбитални апарати.

Акумулатор за химична енергия

Пенсилванският университет предлага в космическите мисии да се използва устройство за натрупване на химична енергия, което отдавна се прилага в морските торпеда. Акумулаторът, предложен от разработчиците, е проектиран за работа на Венера, той може да се използва както на орбитални апарати, така и на спускаеми модули.

Лунни огледални трансформатори

Лабораторията за реактивно движение на НАСА предлага при усвояването на Луната да се използват роботи трансформатори, способни да отразяват слънчевата светлина, за захранване на роувърите, изследващи неосветените участъци от повърхността.

За тази цел например отражател на края на кратер ще проследява пътя на лунохода по дъното на кратера и ще насочва към него с огледало отразен лъч светлина.

Слънчев електроплатноход

Космическият център Маршал е разработил аналог на слънчевото платно, състоящо се от проводници с дължина 20 км, въртящо се около централен апарат с маса 500 кг. С помощта на електронна пушка на проводниците ще се поддържа висок положителен заряд, който ще позволи, взаимодействайки с протоните в състава на слънчевия вятър, все по-бързо отдалечаване от Слънцето.

Главното преимущество на такъв способ на движение е неговата скорост. Според изчисленията на специалистите платното ще е способно да изведе кораб извън границите на Слънчевата система само за 10 години.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори