Космически сблъсък дарил астероид с безкрайна опашка
Праховата опашка на астероида P/2010 A2, преживял сблъсък с друго небесно тяло, е значително по-дълга, отколкото си мислеха астрономите – тя е три пъти по-голяма, отколкото дистанцията между Луната и Земята (средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра).
„На предишни снимки опашката на астероида попадаше извън кадъра и ние искахме да получим снимки с по-добро качество и с по-голям ъгъл, какъвто дава широкоъгълната камера ODI, за да разгледаме колко е дълга. Но не очаквахме да видим, че и на тези снимки опашката не се вмества”, казва Джаядев Раджагопал от Националната оптична обсерватория на САЩ.
Новите снимки са направени с камерата ODI на телескопа WIYN в пустинята Сонора, в американския щат Аризона. Те обхващат област с размерите на пълна Луна. Снимките показват, че опашката от дребни отломки с големина от милиметър до 2,5 сантиметра се носят на повече от 1 млн. километра зад астероида P/2010 A2.
P/2010 A2 е открит през януари 2010 г. Отначало учените го смятали за комета – той имал опашка, но орбитата му се оказала характерна за астероидите. Освен това астероидът няма обичайната за кометите „глава”, на нейно място се вижда необичайна кръстообразна структура.
Учените смятат, че опашатият астероид се е образувал при сблъсък между два астероида, в резултат на което по-малкият бил напълно разрушен, а големият – силно повреден. Астрономите смятат, че това се е случило през февруари или май 2009 г.
Авторите на статията, публикувана през май т.г. в Astrophysical Journal, издигат още една хипотеза – първоначалният астероид може да се е разрушил от собственото си въртене.
Под действието на гравитацията тези отломки се привличат от Слънцето и образуват около него метеорен поток. Когато Земята премине през метеорен поток, ние наблюдаваме „падащи звезди”. Отломките, подобни на тези от опашката на P/2010 A2, образуват прахов облак, поради което ние виждаме зодиакална светлина – слабо осветяване на небето след залеза на Слънцето, отбелязва РИА Новости.