Праховата опашка на астероида P/2010 A2, преживял сблъсък с друго небесно тяло, е значително по-дълга, отколкото си мислеха астрономите – тя е три пъти по-голяма, отколкото дистанцията между Луната и Земята (средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра).
„На предишни снимки опашката на астероида попадаше извън кадъра и ние искахме да получим снимки с по-добро качество и с по-голям ъгъл, какъвто дава широкоъгълната камера ODI, за да разгледаме колко е дълга. Но не очаквахме да видим, че и на тези снимки опашката не се вмества”, казва Джаядев Раджагопал от Националната оптична обсерватория на САЩ.
Новите снимки са направени с камерата ODI на телескопа WIYN в пустинята Сонора, в американския щат Аризона. Те обхващат област с размерите на пълна Луна. Снимките показват, че опашката от дребни отломки с големина от милиметър до 2,5 сантиметра се носят на повече от 1 млн. километра зад астероида P/2010 A2.
P/2010 A2 е открит през януари 2010 г. Отначало учените го смятали за комета – той имал опашка, но орбитата му се оказала характерна за астероидите. Освен това астероидът няма обичайната за кометите „глава”, на нейно място се вижда необичайна кръстообразна структура.
© WIYN
Учените смятат, че опашатият астероид се е образувал при сблъсък между два астероида, в резултат на което по-малкият бил напълно разрушен, а големият – силно повреден. Астрономите смятат, че това се е случило през февруари или май 2009 г.
Авторите на статията, публикувана през май т.г. в Astrophysical Journal, издигат още една хипотеза – първоначалният астероид може да се е разрушил от собственото си въртене.
Под действието на гравитацията тези отломки се привличат от Слънцето и образуват около него метеорен поток. Когато Земята премине през метеорен поток, ние наблюдаваме „падащи звезди”. Отломките, подобни на тези от опашката на P/2010 A2, образуват прахов облак, поради което ние виждаме зодиакална светлина – слабо осветяване на небето след залеза на Слънцето, отбелязва РИА Новости.
