Нов начин да се прогнозират земетресения – по акустични сигнали, генерирани от мюоните на космическите лъчи – предложиха учени от Физическия институт „Лебедев” на Руската академия на науките. Първите експерименти, проведени на високопланинска научна станция близо до гр. Алмати, показали, че космическите лъчи могат да се разглеждат като инструмент за определяне на аномална сеизмична напрегнатост, даден от самата природа.
Идеята, че акустичният отклик, генериран от проникващите дълбоко в земята високоенергийни частици космически лъчи, може да свидетелства за наближаващи земетресения, е изказана от руските учени още преди 30 години. Но досега никой не я е разработвал.
Начините за прогнозиране на сеизмично опасни явления, които днес активно се развиват, не дават предварителна изчерпателна информация къде, кога и с каква сила ще започнат колебанията на пластовете земна кора.
„Не може да се каже, че използваните днес методи са консервативни, те са стабилни, отработени и се прилагат активно. Но точността на прогнозата не е голяма. Това още веднъж беше потвърдено от мощното земетресение в Япония през 2011 г.”, отбелязва Владимир Рябов, ръководител на проекта и завеждащ отдела по космически излъчвания към РАН.
Скоро след японската трагедия няколко силни труса са регистрирани в Казахстан, недалеч от гр. Алмати, където е разположена високопланинската станция на учените. Това ги накарало да направят проверка на теоретичните предпоставки, изказани от техни колеги през 80-те години на миналия век. За мониторинг изследователите са използвали космогеофизичен метод.
Високопланинската научна станция на РАН. © Владимир Рябов
„Основата на този метод е космическото лъчение, неговата дълбокопроникваща мюонна компонента – пояснява Владимир Рябов. – Потоците мюони, подобно на лъчите светлина, осветяват горните пластове на Земята, но са способни да проникнат на дълбочина до 10 километра. В зависимост от състоянието на сеизмичната активност при взаимодействието на мюоните средата освобождава запасената енергия. Това води до генерации на акустични вълни, които могат да се фиксират със специални датчици, разположени на повърхността на Земята или на известна дълбочина. По амплитудата на акустичните сигнали се определя нивото на сеизмичност.”
Според учените мониторингът на подобни акустични емисии може да се използва като индикатор на готовността на сеизмичното огнище за земетресение. При това важен е не толкова полученият сигнал в конкретния момент от време, колкото неговото изменение в течение на дълъг период.
Експериментите, проведени през лятото тази година, са показали, че преминаването на дълбокопроникващите частици възбужда акустичен отклик в дълбочината на земната кора. Учените са регистрирали известно количество такива събития и това им е позволило да направят извод, че методът работи.
„Сега трябва да проведем по-продължителен мониторинг, да поставим няколко станции, за да обхванем достатъчно голяма площ в сеизмичен район, върху който са разположени жизненоважни обекти – смята Рябов. – Оценихме, че за да контролираме обстановката, например около Алмати, трябва да поставим осем станции и да провеждаме наблюдения няколко години.”
Ако експериментите продължат и приключат с успех, науката ще получи нов инструмент за прогнозиране на опасни сеизмични явления и нови знания за въздействието на космическото лъчение върху глобалните природни процеси.
Източник: the-day-x.ru
