Изводите на учените: прочутият Бермудски триъгълник изобщо не е загадка на природата, а глобална мистификация.
През май тази година във водите на Карибско море се материализирал тайнствен кораб. Той се появил западно от Хавана, в зона, забранена за навигация. Властите на Куба се опитали да се свържат с кораба, но безуспешно. Наложило се да изпратят за прехващане три патрулни кратера.
Техните екипажи видели огромен товарен параход със 100-годишна давност, плавал под американски флаг. А когато военните се качили на борда, не открили ни един човек. От бордовия дневник ставало ясно, че откритият кораб е SS Cotopaxi, отплавал от Чарлстън с въглища на борда на 29 ноември 1925 г.
Последният запис в дневника датирал от 1 декември 1925 година. Почти 90 години SS Cotopaxi се смятал за изчезнал във водите на Бермудския триъгълник. И ето че корабът се върнал.
Тази история обиколи световните медии, прибавяйки нова мистика към славата на Бермудския триъгълник като загадъчно място, където освен че изчезват кораби, вече се и появяват. И чак след по-внимателно вглеждане в новината забелязали, че първото съобщение е публикувано от американския портал World News Daily Report, специализиран в измислени забавни истории. Още един опит да се разплете Бермудският триъгълник се провалил.
Небрежността – майка на легендите
Американският изследовател Лорънс Куше провел цяло изследване и изяснил, че почти 90 процента от всички мистични случаи в този район или са измислени, или имат рационално обяснение. Или поне тези, при които са известни годината на произшествието и името на кораба. Други пък са се случили извън пределите на Бермудите.
Една от най-известните истории е свързана с изчезването на пет бомбардировача торпедоносци Avenger през декември 1945 година. Според легендата самолетите били под управлението на 14 опитни пилоти и изчезнали от радарите при ясно време. Но според Куше на полет са се отправили курсанти, в морето се е разразила буря, а единственият опитен пилот бил зле запознат с географията на района. Той просто се заблудил. Когато по негова заповед Avenger се опитали да се приводнят, ги връхлетяла бурна вълна. 
Друг ярък пример е корабът призрак „Розали“, открит през август 1840 г. недалече от столицата на Бахамските острови Насау. Куше изучил датите, маршрутите, сверил с бюлетина на застрахователната компания „Лойд“. В него се намирал и ключът! На 3 август 1840 година корабът заседнал в плитчина в Бахамския пролив. Пътниците и екипажът били евакуирани, а по време на прилива корабът бил отнесен в океана.
„Легендата за Бермудския триъгълник е изфабрикувана мистификация – стигнал до извод Лорънс Куше. – Тя е възникнала в резултат на небрежно проведени разследвания, а след това е била доработена от авторите, които със или без умисъл са използвали неверни теории, грешна документация и всевъзможни сензационни „откровения“. Тази легенда е повтаряна толкова често, че са започнали да я приемат като нещо достоверно.
Теченията са виновни за ураганите
Привържениците на аномалните версии изчисляват почти 140 тайнствени изчезвания на кораби и самолети в района на Бермудския триъгълник. Първите от тях са от 1502 година! Тогава „дяволският триъгълник“ бил погълнал наведнъж 27 каравели. И очевидно с всяка година Бермудите стават все по-ненаситни.
Ако вземем тези думи на доверие, то за 500 и повече години в Бермудския триъгълник трябва да е изчезнала една трета от целия световен флот. Но до 1964 г. никой не подозирал за черната дупка в Карибско море. Мястото става загадка с леката ръка на литератора Винсънт Гадис, публикувал статията „Смъртоносният Бермудски триъгълник“ в едно от американските списания за спиритизъм.
Оттогава триъгълникът е изучаван от–до. И се оказало, че корабите и самолетите изчезват в него не по-често, отколкото във всяка друга точка от океана. Макар че времето тук е рядко неподходящо за навигация – постоянно бушуват бури и се спускат мъгли. Виновни обаче са далеч не колонии от пришълци на дъното (както твърдят някои), а силните течения.
В този район се сблъскват цели шест големи течения – Гълфстрийм, Севеноатлантическото, Флоридското, Северно и Южно пасатно и Междупасатното противотечение. А също няколко десетки по-малки течения. Поради разликите в температурите възникват мъгли и скокове в налягането, които водят до бури.
Чудовищата на дъното
Друг мит за Бермудския триъгълник почти изцяло се потвърждава от изследователи – на дъното на триъгълника наистина живеят морски чудовища. Но не гигантски кракени убийци, а „едва“ четириметрови акули и огромни змиорки.
Морските обитатели на Бермудите са изучавани от Жак-Ив Кусто преди почти 30 години. Неговата експедиция открила на дъното на Карибско море множество дълбоководни пещери, предпочитани за дом от най-различни обитатели.
„Когато очите ви привикнат към тъмнината, постепенно започвате да забелязвате, че пещерата е пълна с движение – описва спускането в една от тези пещери биологът Чарлз Шепърд, професор по биологични науки към университета „Уоруик“. – Там може да спят акули, най-често – акули-медицински сестри. Това е сравнително неопасна акула с неголяма уста, хранеща се с мекотели. Но тя лесно се възбужда и е достатъчно голяма, затова може да ви награди с прилични синини, ако я разтревожите и тя внезапно се хвърли към изхода на пещерата.“
Възможно е някъде в дълбините на пещерите да се крият и неизвестни на науката животни. Но едва ли на някой сериозен биолог ще му хрумне да ги вини в изчезването на кораби.
Хроника на загиналите кораби
Най-известните изчезвания
Тези, които вярват в мистерията на Бермудския триъгълник, си имат свои аргументи. Ето само няколко произшествия, за които няма рационално обяснение. Или поне засега.
- 1872 г. Тайната на „Мария Селесте“. Опустялата бригантина е открита от моряци на кораба „Деа Гратия“. Според техните разкази на кораба нямало никой, макар че на котлона още вряла някаква храна и кафето в чашите дори не били успели да изстинат.
- Март 1978 г. Изчезването на американския бомбардировач КА-6 по време на тренировъчен полет. Самолетът бил във връзка със самолетоносача „Джон Кенеди“, но когато влязъл в зоната на триъгълника, връзката прекъснала. Търсенето на самолета не дало резултат.
- 13 април 1925 г. Сигнал SOS от японския параход „Раифуку Мару“. Радистите от всички кораби, озовали се наблизо, чули зов за помощ: „Това е като удар от кама! По-бързо на помощ! По-бързо, няма да се спасим!“ Повече радистът от „Раифуку Мару“ не успял да обясни. Връзката прекъснала, а корабът не бил открит.
- 5 декември 1946 г. Загадката на шхуната „Сити Бел“. Абсолютно цял кораб бил открит недалеч от Бахамските острови. На борда нямало никой, но всички спасителни лодки били на местата си.
