В продължение на 11 седмици през зимата и пролетта на 2013 година дързък крадец държал в страх множество нюйоркски банки. Той бил толкова изкусен, че нито веднъж не предизвикал ничие подозрение и нито веднъж не вдигнал тревога.
Вероятно защото този човек не се и опитал да си присвои това, което банките пазят най-свято – пари. Това, което търсел героят на тази история, предизвиква недоумение. Истинските банкови обирджии дори не биха му обърнали внимание.
Загадъчният крадец се интересувал единствено от… килимчетата на входовете на повечето банки. По-късно полицията съставила списък на потърпевшите, в който влезли представителите на шест банкови организации. Но този списък далеч не бил пълен.
„Тридесет и седем инцидента“, заявил говорителят на JPMorgan Chase, чието гумено килимче станало любим трофей на тайнствения крадец.
Неизвестно е колко точно време е изминало, преди някой да се заинтересува от съдбата на изчезналите килимчета. Вероятно за съдбата на тези изделия започнали да се безпокоят чак когато те не били откривани в някой дъждовен ден.
Накрая някой започнал да се занимава с това дело и първият факт на похищение на този полезен предмет бил фиксиран на 4 март 2013 година посред нощ на Мадисън авеню. Първо похитителят отмъкнал едно килимче, а след шест дни се върнал за второ, като успешно го похитил посред бял ден.
Нахалният крадец основно осъществявал престъпните си деяния на остров Манхатън. Изобщо не го смущавали нито хора на улицата, нито камерите за следене. Той похищавал килимчета и в сутрешния час пик на оживен булевард и два пъти се появявал на лов за килимчета в банка, намираща се на Бродуей точно срещу кметството, и за пет визити в едно финансово учреждение успял да отмъкне цели шест килимчета.
Когато му трябвала банкова карта, за да си свърши работа в извънработно време, той винаги използвал една и съща. Както по-късно изяснила полицията, въпросната карта била открадната от женска чанта на Пенсилванската гара. Именно благодарение на нея успели да фиксират точното време, когато злосторникът отново проникнал в банка за лов на потенциални килимчета.
На 25 май 2013 година, малко преди 9 часа сутринта, служителят по сигурността в един от клоновете на Chase до Уолстрийт позвънил на 911 и съобщил за току-що извършена кражба на килимче. Патрулиращ наблизо полицай успял да залови крадеца с килимчето под ръка. Към края на деня му предявили обвинение за кражбата на шест изделия.
Тайнственият похитител на банкови килимчета се оказал осъжданият по-рано 55-годишен Уилям Футман, който веднага след ареста се разболял и бил прехвърлен в затворническото отделение на болницата Bellevue. Футман по-рано бил осъждан за търговия с наркотици и имал приличен стаж зад решетките, като се започне от 90-те години.
„Не съм го направил аз“, заявил той по повод случилото се пред The New York Times. Но после пояснил, че не е виновен в последния епизод, при който го задържали. По думите му това било килимче на компанията Imperial Carpet, в която той уж работел. Футман отрекъл своята причастност в кражбата на всички килимчета.
„В това време дори не бях в града“, казал той. И дори уверявал, че в работата му давали килимчета безплатно. Той работел там от 70-те години, за да изхранва семейството си. „Имам 15 дъщери. Всички те пораснаха. И сега се чувствам така, сякаш имам 15 майки“, обяснявал похитителят.
Той признал, че година по-рано за известно време бил безработен, затова му се наложило да открадне килимчета от банките.
„Може би седем. От целия град. Винаги през нощта. Никога не са ме хващали на място“, казал Футман.
Какво ги е правил?
„Продавах ги по винарните. Подовете им винаги са мокри“, разказал крадецът. За всяко килимче получавал по 30 и повече долара.
Полицията заявила, че Футман си е признал всичко, но самият той упорито твърдял, че не е вярно. Никой обаче не можел да потвърди разказите му, тъй като от компанията Imperial Carpet казали, че никога не са чували за такъв работник, а Уилям категорично отказал да назове поне една от многобройните си дъщери или своята жена.
