Великият Сфинкс в Гиза – огромната статуя, издялана от един-единствен варовиков масив, гледа на изток вече няколко хилядолетия. Височината му е около 20 метра, а дължината – 73 метра. Мащабът е впечатляващ.

Официалната версия гласи, че Сфинксът е построен около 2500 г. пр.н.е. по времето на фараона Хефрен.

Смята се, че лицето на статуята представлява самия владетел. Тялото на лъв с човешка глава символизира царската мощ.

Всичко изглежда логично, но когато започнем да разглеждаме фактите по-задълбочено, възникват въпроси, на които традиционната египтология не дава еднозначни отговори.

Следи от вода там, където не би трябвало да има

Изследванията на геолога Робърт Шох от Бостънския университет привличат вниманието.

След анализ на скалните пластове той стига до заключението, че вертикалните вълнообразни бразди по тялото на Сфинкса и околните стени са характерен признак на дъждовна ерозия.

Когато вода се стича по камък в продължение на хилядолетия, тя размива по-меките слоеве и образува подобни вълнообразни вдлъбнатини.

Проблемът е, че по времето на Хефрен климатът в Египет вече е бил сух, подобен на днешния. Обилни валежи в района са се наблюдавали приблизително преди 10–12 хиляди години – в края на последната ледникова епоха.

Ако тези следи действително са резултат от дъждовна ерозия, това би означавало, че Сфинксът е стоял изложен на подобни условия хиляди години преди официалната му дата на създаване. Така възрастта му би могла да бъде не 4500, а около 12 000 години.

На снимките ясно се виждат вертикални канали по страничните части на статуята. Горните пластове варовик изглеждат сравнително гладки, докато долните са силно издълбани от заоблени вдлъбнатини, напомнящи пресъхнали речни корита.

Традиционните египтолози обясняват тези следи с ветрова ерозия или действието на соли, но според поддръжниците на алтернативната теория разликата е очевидна.

Вятърът обикновено създава хоризонтални пукнатини, докато тук каналите са вертикални.

Загадката на подземните кухини

През 30-те години на ХХ век американският ясновидец Едгар Кейси твърди, че под дясната лапа на Сфинкса се намира древно хранилище на знания, известно като „Залата на записите“.

Според неговата теория там се съхраняват артефакти от загиналата цивилизация на Атлантида, скрити преди около 10 000 години.

Това звучи като научна фантастика, но през 1993 г. сеизмични изследвания действително откриват кухина в района, посочен от Кейси.

Естествено възниква въпросът: защо не бъде изследвана?

Съвременните технологии – георадар, инфрачервени скенери и дронове – позволяват подобни проверки. Официалното обяснение е, че разкопките могат да застрашат целостта на паметника.

Според алтернативни изследователи обаче съществува нежелание да бъдат поставени под съмнение установените представи за древната история.

На някои публикувани графики от сеизмични изследвания се виждат аномалии, които биха могли да показват наличието на кухини или скрити помещения под статуята.

Тунели под пясъците

През последните години се появяват съобщения за възможна мрежа от подземни проходи под платото Гиза.

Някои радарни изследвания регистрират кухини на дълбочина до 10 метра, които според определени хипотези могат да свързват Сфинкса с пирамидите.

На отделни снимки от експедиции се виждат тесни отвори в основата на лапите на статуята, водещи надолу и частично засипани с пясък.

Привържениците на тази теория смятат, че някои от тях носят следи от човешка обработка заради прекалено правилните им форми.

Древни текстове, включително т.нар. „Изумрудени скрижали“, споменават подземни хранилища на знания.

Съвременната наука нито потвърждава, нито категорично отхвърля подобни твърдения поради липсата на достатъчно доказателства.

Непропорционалната глава

Още един детайл, който предизвиква дискусии, е необичайно малката глава на Сфинкса спрямо огромното му тяло.

Някои изследователи предполагат, че първоначално статуята е изобразявала лъв или бога Анубис, а по-късно главата е била преработена в образ на фараон.

Това би могло да обясни защо следите от ерозия по главата са значително по-слаби, отколкото по тялото – възможно е тя да е била оформена в по-късен период.

Някои автори също отбелязват, че лицевите черти не съвпадат напълно с известните изображения на Хефрен.

Астрономическата загадка

Допълнителна интрига внасят астрономическите изчисления.

Според определени изследователи около 10 500 г. пр.н.е. Сфинксът би бил ориентиран към съзвездието Лъв по време на пролетното равноденствие.

За едни това е просто съвпадение. За други – възможен намек за значително по-древен произход на монумента.

Защо учените са скептични?

Макар че тези теории са популярни сред любителите на древните загадки, повечето археолози и египтолози продължават да приемат традиционната датировка на Сфинкса.

Основната причина е, че досега не са открити убедителни археологически доказателства, които категорично да потвърдят възраст от 10-12 хиляди години.

Въпреки това въпросите около водната ерозия, подземните кухини и непропорционалната глава продължават да пораждат дебати.

Възможно е бъдещи технологии да позволят по-подробно изследване на района без риск за паметника. Ако това се случи, може би ще получим нови отговори за един от най-загадъчните монументи в човешката история.

Сфинксът в Гиза не е просто туристическа атракция. Той остава символ на загадките на древния свят и напомня, че все още има много неща, които не знаем за миналото на човечеството.