Научният екип на марсохода „Кюриосити” откри,че бордовата лаборатория на роувъра е намерила в почвата на Марс голямо количество азотни съединения – своеобразни неорганични строителни елементи на живота.
Това още веднъж потвърждава годността на водата на Червената планета за зараждане на живот.
Международен екип астрогеолози повторно са анализирали резултатите от химичния анализ на пробите почва, събрани от „Кюриосити“ на дъното на пресъхнало марсианско езеро. Учените са стигнали до извода, че неговата вода съдържа голямо количество азот в достъпна за живот форма, става ясно от статия, публикувана в PNAS.
В началото на февруари 2013 година марсоходът „Кюриосити“ за първи път изпробва своето свредло, способно да пробие каменна порода на дълбочина около 7 сантиметра. Тогава за пробиването беше избран плосък камък, намиращ се в неголяма падина, наречен „Джон Клайн“ в чест на зам.-ръководителя на проекта „Кюриосити“, починал през 2011 година.
Изучаването на образци „каменен прах“ позволило на учените за първи път да установят, че условията на древния Марс са били благоприятни за съществуването на микроорганизми.
Както разказва Пол Махафи, създател на микролабораторията SAM на борда на марсохода, химичният анализ на този прах е показал, че в него се съдържат голямо количество нитрати и прочие азотни съединения, годни за усвояване от живот. Първоначално учените не повярвали, че тези „строителни елементи“ са се съдържали в марсианските породи и ги приписали на следи от земни замърсявания в SAM.
Но в хода на следващите сесии на пробиване и вземане на проби от камъка Камбърланд, където марсоходът също открил следи от глина и вода, тези резултати се повторили и Махафи и колегите му отново видели голямо количество азотни съединения.
Това ги накарало внимателно да анализират резултатите от измерванията, да оценят възможния принос на земни замърсители и източниците от почвата на Марс.
Както показал този анализ, дори най-високата степен замърсяване на уредите на марсохода не може да обясни толкова високи нива на циановодородна киселина, азотен оксид и прочие съединения, които били открити на „Джон Клайн“ и в Камбърланд. Това позволява с увереност да се говори, че във водите на ранния Марс е присъствало голямо количество азот, годен за усвояване от живи организми.
Както подчертават учените, откритите от тях азотни съединения не се явяват следи от присъствието на живот на Марс – делът на азотните изотопи в породите на изучените от „Кюриосити“ камъни и липсата на каквито и да било органични съединения и значителни запаси амоняк на Червената планета говорят за това, че циановодородната киселина и азотният оксид в „Джон Клайн“ и в Камбърланд произхождат от неорганична среда.
Техният предполагаем източник, според Махафи и колегите му, са били, както и на ранната Земя, разряди на мълнии, разрушаващи молекулите на атмосферния азот и каращи неговите атоми да се съединяват с кислорода и други вещества.
Наличието на азотни съединения от рода на марсиански езера, на дъното на които са се формирали и Камбърланд, и „Джон Клайн“, още веднъж потвърждава, че на Червената планета е имало всички условия за зараждане и поддържане на живот в далечното минало, допълва РИА Новости.
