В дълбините на антарктическия лед беше открита своеобразна „машина на времето“: ледено ядро разкри как са се променяли климатът и съставът на атмосферата в продължение на повече от милион години.

Международен екип от учени представи най-дългия непрекъснат архив на климатичната история на планетата.

Изследователите са извлекли ледени ядра с обща дължина 2,8 километра от дълбините на Антарктида и са възстановили данни за климата на Земята през последните 1,2 милиона години. Това изследване може да помогне на учените да разберат защо древните ледникови периоди са имали различна суровост.

Новото ядро е добито в рамките на европейски проект за изследване на антарктическия лед. В древните слоеве са се запазили въздушни мехурчета. Своеобразни капсули на времето, съдържащи проби от атмосферата в миналото. Анализът показва, че концентрацията на въглероден диоксид ясно е следвала промените в глобалната температура през множество климатични цикли.

Лед, по-стар от цивилизацията

Възрастта на най-древните ледени слоеве надхвърля един милион години. За сравнение, първите представители на Homo sapiens са се появили едва преди около 300 хиляди години. Антарктическото ядро съхранява данни за периоди, когато на Земята са съществували коренно различни климатични условия.

Учените проявяват особен интерес към така наречения „средноплейстоценски преход“ – загадъчен период преди около 900 хиляди до 1,2 милиона години. Тогава циклите на ледниковите епохи са се променили: вместо сравнително меки колебания на всеки 41 хиляди години, на планетата са започнали да настъпват по-продължителни и сурови заледявания с интервал от около 100 хиляди години.

Изследователите се надяват, че новият леден архив ще позволи да се изясни каква роля в тези промени са играли въглеродният диоксид, океаните и колебанията в земната орбита.

Въздухът от миналото прецизира компютърните модели

Съвременните климатични модели често се основават на косвени данни за древния климат. Въздушните мехурчета в антарктическия лед обаче съдържат реални проби от атмосферата на миналото. Благодарение на това учените могат директно да измерват концентрацията на въглероден диоксид, метан и други газове.

„Смята се, че преди [средноплейстоценския] преход парниковите газове са играли незначителна роля в сравнение с това, което се е случило след това, но причината за промяната не е точно установена. Ето защо ни беше необходима хроника, от която да можем да извлечем както концентрацията на газове, така и температурата. И ето, че вече я имаме“, казва Карло Барбанте.

Подобни изследвания са особено важни на фона на настоящия ръст на емисиите на парникови газове.

Според климатолозите сегашното ниво на CO₂ в атмосферата вече значително надвишава показателите, характерни за повечето периоди през последните стотици хиляди години.

Предишният рекорд за най-древен непрекъснат леден архив беше около 800 хиляди години. Новото ядро удължи климатичната „памет“ на Земята почти един и половина пъти.