Ледения човек Йоци разкри тайната на измрял елен

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Huberschwiller
Антония Михайлова

Изучавайки ДНК на елен, убит от тиролския леден човек Йоци, генетиците установили, че благородният елен, живял в италианските Алпи преди 5000 години, и неговите съвременни родственици принадлежат към различни популации.

Причина за това може да е станало застудяването и свързаните с него миграции на животни.

Благородният елен (Cervus elaphus) е вид от семейство еленови, включващ 15 подвида. Отличителна тяхна черта е наличието на масивни рога с голям брой разклонения.

Ареалът на обитание на животното е доста голям – той може да се срещне в Европа, Централна Азия, Северна Америка и Северна Африка. Елените предпочитат широколистни, субтропични гори и тайги, а също и планинските алпийски ливади.

Обширната територия на живеене, колебанията на климата, изменението на естествената им среда от човека – всичко това е повлияло на различни популации животни, които от дълго време са предмет на изследване от учените.

Въз основа на изследвания на митохондриална ДНК учените обикновено изолират три генетични различни популации благородни елени – халогрупи А, В и С.

Животните, влизащи в тези групи, се отличават по място на обитание – представителите на халогрупа А живеят в Западна Европа, халогрупа В – в Сардиния и Африка, халогрупа С – в Източна и Централна Европа. На отделно изучаване се подлага генетичният материал на елени от Норвегия и Ирландия.

Учени от Италия и Дания под ръководството на Кристина Оливери (университета в Камерино) провели изследване на ДНК на благороден елен, живял в италианските Алпи преди 5000 години.

Това е първият древен генетичен материал на обитавалия Италия елен. Резултатите показали – за разлика от своите съвременни родственици, принадлежащи към халогрупа С, ДНК на животното от медния век съответства на халогрупа А.

Козината от благородния елен, от която генетиците извлекли ДНК, била поучена от дрехата на Йоци (Тиролския леден човек) – мумия, открита през 1991 година в тиролските Алпи на ледника Симилаун. Възрастта на мумията е около 5300 години. Тялото на човека и дрехата му са се съхранили много добре в ледовете.

На разположение на учените се оказали козина на елена, както и четири върха от еленови рога, открити в колчана на Йоци. Най-вероятно рогата са използвани като инструмент за сваляне на кожа на убити животни.

Екипът на Кристина Оливери, отчитайки всички увреждания на генетичния материал, които може да са настъпили за 5000 години, провела секвениране на ДНК, построила филогенетично дърво, отразяващо взаимовръзката между различни видове животни, и изяснила: живелият в медния век елен е принадлежал към халогрупа А, за разлика от своите съвременни братовчеди, отнасящи се към халогрупа С.

Учените сравнили също ДНК на древното животно с ДНК на елени, живеещи днес в гората Мезола (Италия), чието място на генетичното дърво още не е установено с точност. Изследователите така и не успели да определят към коя халогрупа – А или С – принадлежат тези елени.

Генетичната разлика между древните и съвременните елени в Италия се обяснява с изолация на популацията, предизвикана от рязкото застудяване (25–18 хил. пр.н.е.) и последвалата миграция.

След застудяването благородните елени се съхранили на Иберийския, Апенинския и Балканския полуостров, в края на XVI век животните обитавали Сардиния и Апенинския полуостров. Постепенно, поради изтребване от човека и обезлесяване, елените изчезнали от алпийските и апенинските планини.

Към края на XIX век популациите на животните от този регион се съхранили само в гората Мезола, делтата на река По и Сардиния.

Кристина Оливери подчертава: проведеното от екипа ѝ изследване е изключително важно за разбиране на процесите по формиране на популациите на благородни елени.

И все пак у учените остават още много въпроси, например за мястото на елените от гората Мезола в генетичната система, за взаимовръзката между елена от медния век, живял в Алпите, и съвременните животни. Именно затова изследователите ги чака дълга работа по изучаването на ДНК на благородните елени.

С пълния отчет на учените може да се запознаете в сп. PLOS One.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори