Леонардо да Винчи е имал „бързо око“

Известният ренесансов художник Леонардо да Винчи е бил благословен със същото „бързо око“, което дава предимство на топ тенисистите и супер бейзболисти. В случая на Леонардо тази супервизия може би му е позволила да вижда и улавя мимолетни моменти в своите картини – като загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Тази способност да виждате подробности дори в най-бързо движещия се или мимолетен феномен може да е резултат от по-висока честота на трептене на сливането, заявява Дейвид Талер, генетик от университета в Базел в Швейцария. Той добавя, че чертата може да обясни как някои играчи на бейзбол могат да забележат шевовете на топката в полет, например, или как някои тенис звезди могат да реагират на супер-бърза топка.

За Леонардо висока честота на трептене на сливане може да обясни как той е в състояние да опише промените във формата на падащи капки вода и да разпознае мимолетните изрази, наблюдавани в много от неговите картини.

„В случая с „Мона Лиза“ „това, което предполагам е, че Леонардо е уловил точно момента на избухване в смях“, казва той. „Това не е позирана усмивка, която се държи стабилно, а този минал момент, когато усмивката е в акт на ставане, на започване.“

Картината на Леонардо Тайната вечеря – стенопис на стената на църква в Милано – също улавя мимолетни изрази на апостолите, след като Исус Христос им казва, че „един от вас тук ще ме предаде“, обяснява Талер.

Талер за първи път е вдъхновен да проучи визията на Леонардо заради коментар, който художникът е написал в една от тетрадките си, където описва полета на водни кончета. „Водното конче лети с четири крила, а когато тези отпред са вдигнати, тези отзад са спуснати“, пише Леонардо.

„Помислих си:„ Това е яко“, казва Талер. „Беше лято и наоколо имаше водни кончета. Гледах възможно най-силно и внимателно, но за мен крилата на летящи кончета винаги си оставаха размазани, не можех да ги видя по отделно“, казва той. Приятелите му също не могли да различат летящото движение. „Тогава започнах да чета и да мисля по-сериозно какво означава да имаш бързо око.“

Изследванията на Талер показват, че задните крила на водното конче не са в синхрон с предните крила с около една стотна от секундата. Коментарът в бележниците му показва, че Леонардо би могъл да види тази стотна от секундата разлика, която съответства на честотата на трептене на сливане от 100 Херц, или 100 пъти в секунда – приблизително два пъти по-голяма от честотата на трептене на сливане при повечето хора. Той казва, че „бързото око“ на Леонардо и някои съвременни спортни звезди може да има генетична основа, може би в гените, които управляват развитието от калиевите канали в клетките на ретината.

Показано е, че няколко нечовешки вида, като насекомите, имат забележими генетични различия в ретините си, което им позволява да виждат много по-бързи движения – и разликите в развитието на клетките в ретината могат да причинят и различия в зрението на хората, казва Талер.

Други известни художници са показали същата способност да улавят мимолетни моменти в работата си, като японския артист Кацушика Хокусай, която създаде емблематичната дърворезба „Под вълната на Канагава“ – известна още като „Голямата вълна“, казва Талер.

Хокусай, който е живял от 1760 до 1849 г., също е направил дърворезба на водно конче в полет, която показва правилното движение на крилата на насекомото. „Поне още един друг художник изглежда е имал толкова бързо и точно око“, казва Талер.

Талер казва, че ДНК проба от Леонардо може да покаже дали бързото му око се основава на гените, регулиращи развитието на ретината му, или това се дължи на тренировки и внимателно наблюдение.

ДНК проектът на Леонардо да Винчи дава надежда един ден да се възстанови генетичният материал на Леонардо от неговите картини. „Ако успеят да получат последователността, това ще е частта, от която бих се заинтересувал“, казва Талер.

Талер вижда също признаци на чувствителността на Леонардо към визуалните явления – може би включително и „бързото му око“ – в използването на „сфумато“ в картините му – художествена техника, която детайлира или размива аспекти на картината, за да ги въвежда или изважда от вниманието на зрителя.

„Целите изображения са конструирани от мозъка в поредица от много по-малки моментни изображения, всяко от които има пълна яснота само в малкия фовеален участък на ретината“, казва той. Обикновените хора обаче не възприемат този процес на умствено подреждане на малки образи и визуализират една сцена като общо цяло с един централен фокус.

За разлика от това, умението на Леонардо да използва сфумато – в Мона Лиза, например и в неговия Салватор Мунди – може да произтича от способността да вижда тези моментални изображения и да разпознава частичния им фокус, казва той.