Летателният апарат на Андреа Грималди от XVIII век

Човекът винаги е искал да лети над земята като птица. Но всеки път законите на физиката са вземали връх над ентусиазма на пионерите и нещастните изобретатели на крила са падали на земята, от която толкова искали да се откъснат.

Скоро на помощ на човека дошъл горещият въздух, уловен в капана на огромния балон, а след това дошъл ред на дървено-механичните конструкции с названието аероплан.

През 1899 година братя Райт са открили решение на проблема с устойчивостта на планера, през 1900 година пристъпили към неговите изпитания, а на 17 декември 1903 година извършили първия в историята на човечеството пилотиран полет.

Забавно е, че няколко дни преди това в. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Ще изминат милиони, а може би десетки милиони години, преди човекът да създаде аероплан.“

Неочаквана находка

Но архивите пазят още една вестникарска бележка, датирана от 21 октомври 1751 година, в която… се описва успешният полет на апарат, по-тежък от въздуха! Ето какво пише „Лайденски вестник“ за изобретението на италианския монах Андреа Грималди:

„В машината, на която Андреа Грималди може за един час да измине седем мили, е поставен часовников механизъм, нейната ширина е 22 фута, тя има форма на птица, тяло, което се състои от съединени с жица коркови парчета, покрити с пергамент и пера.

Крилата са направени от китова кост и черва. В машината се намират тридесет своеобразни колела и вериги, които служат за издигане и спускане на тежести. Освен това тук са употребени шест медни тръби, частично запълнени с живак. Равновесието се съхранява с опитността на самия изобретател.

Тази чудна машина се управлява чрез опашка с дължина седем фута, прикрепена към раменете и краката на „птицата“. Щом машината излети, опашката я насочва наляво или надясно, по желание на изобретателя. След три часа птицата се спуска плавно на земята, след което часовниковият механизъм се навива отново. Изобретателят лети постоянно на височината на дърветата.“

Андреа Грималди прелетял един път Ламанша от Кале в Дувър. Оттам същата сутрин полетял в Лондон, където говорил с известни механици за конструкцията на своята машина. Механиците били силно удивени и предложили до Рождество да построят машина, която да може да лети със скорост 30 мили в час.

Но чакайте. Тогава се получава, че братя Райт далеч не са били първите покорители на въздушния океан?

Кой е бил първи?

На пръв поглед публикацията във вестника може да изглежда обикновена фантазия на журналистите от онова време. Но за това свидетелстват още две писмени доказателства: в Италия се съхранява писмо от Лондон, потвърждаващо факта за полета, а във френския Лион – заверено от трима академици научно изследване на „птицата“, в което се казва, че „Грималди успешно е извършил полет от Кале до Дувър през 1751 г.“.

Още в края на XVI век Пауло Гидоти, художник и архитект, роден в Лука, „направи крила от китова кожа, покри ги с пера, и като ги прикрепи към ръцете си, литна от високо и летя на четвърт миля“.

„Пера са използвани и по-късно: през 1872 г. известният френски инженер Адер „построи орнитоптер със съвършена и изящна конструкция. Той представляваше подобие на голяма птица… симетрична във всичките си части и покрита с изкуствени пера. Всяко перо се състоеше от централна жила, направено от гъвкаво дърво, с разклоняващи се птичи пера. Тези големи пера бяха разположени както при птиците, послужили за образец; дори ставите бяха същите като на птица, чак до последния детайл“.

Загадъчният механизъм

Изборът на пера в качеството на външна „обшивка“ очевидно се обяснява с подобряване на аеродинамичните качества на подобна повърхност. Независимо че перата плътно прилягат едно към друго, те все пак образуват оребрена повърхност.

Между перата частиците въздух се забавят и в полет насрещният поток, обтичайки крилото на птицата, се плъзга вече не по перата, а по тънкия въздушен слой въздух под тях. По такъв начин триенето значително се снижава, което дава възможност да се използва по-маломощен двигател при еднакви условия.

Що за двигател е имал аеропланът на Андреа Грималди? Известно е само, че загадъчният „часовников механизъм“ е бил свързан с шест медни тръби, пълни с живак. Прави впечатление и описанието на излитането на апарата, споменато в италианското писмо: „Птицата бягаше бързо, а зад опашката ѝ – черен прах.“

„Вътре следва да се помести устройство с живак и желязно подгряващо устройство под него. Чрез силата, която се крие в живака и привежда в движение носещия вихър, човек може да преодолее големи разстояния по небето.“ Това описание вече не е на машината на монаха, а на древноиндийски летящи колесници от епоса.