Учените предложиха ново решение на мистерията за произхода на Луната. В момента най-популярната теория е тази за големия сблъсък.

Според нея планетата Тея, небесно тяло с размерите на Марс, се е сблъскала с младата Земя. Ударът е изхвърлил отломки в орбита, където те са се слели в естествен спътник.

Но тази теория има един недостатък: химичният анализ показва, че лунната почва е практически неразличима от земната.

Ако Луната се е образувала от отломките на друга планета, съставът ѝ щеше да е различен.

Астронавтите от „Аполо“ също донесоха доказателства, че нашият спътник всъщност е собствена „плът и кръв“ на Земята.

Съвременните изследователи си припомнят стара идея на астронома и математик Джордж Дарвин.

Той вярвал, че Земята се върти толкова бързо, че центробежната сила просто откъсва парче материя и го изпраща в Космоса.

Физиците отдавна са отхвърлили този сценарий.

За подобно изхвърляне планетата би трябвало да се върти наистина с невероятна скорост. А законите за запазване на енергията забраняват подобна възможност без допълнителен мощен тласък.

Резултатите от ново проучване, публикувани в сп. Acta Geochimica, обясняват откъде би могла да е дошла енергията за подобен тласък.

Причината не е външен удар, а вътрешна експлозия.

Източникът на силата е самата гравитация.

Според хипотезата, гравитационната енергия в масивните тела постепенно се превръща в топлина. Този процес протича постоянно, но много бавно. В звездите не го забелязваме поради интензивните термоядрени реакции.

В дълбините на ранната Земя тази топлина се е натрупвала в продължение на милиони години.

По това време планетата все още не се е била охладила чрез движението на тектоничните плочи.

Енергията се е натрупала в ядрото и е търсела изход навън. Две огромни аномални зони в мантията са се превърнали в слаби точки. Геолозите ги наричат ​​шлейфове. Те се намират дълбоко под Африка и Тихия океан и действат като топлинни тръби.

Излишната енергия в ядрото е нагрявала тези зони. Под бъдещия Тихи океан се е натрупало критично напрежение. Възникнала е експлозия в планетарен мащаб, която е изхвърлила част от земната мантия и кора в орбита. Така се е родила Луната.

Тази теория обяснява доста добре състава на спътника. Луната е съставена от земни скали, защото буквално се е откъснала от Земята.

Същият този гравитационен механизъм влияе върху живота на планетата и днес.

Вътрешната топлина движи континентите и причинява земетресения.

Този процес също така кара Земята постепенно да се разширява по обем и орбитата ѝ да се разширява. Нашата планета бавно се отдалечава от Слънцето.

Това би могло да спаси живота на Земята от прегряване, тъй като Слънцето става по-горещо с течение на времето, пише Earth.com.