Немският дизайнер Симон Векерт създаде уникална риза с ярък, абстрактен принт, чиято цел е да направи човек „невидим“ за системите за видеонаблюдение, базирани на AI. Проектът носи името „Цифров камуфлаж“.

Идеята се ражда в отговор на пилотен проект за използване на видеонаблюдение с AI на берлинския площад „Котбусер Тор“, стартирал през август 2026 г.

Основната задача на дрехата е да попречи на алгоритъма да разпознае човека, стоящ пред камерата

Според Векерт системите за компютърно зрение нямат реална представа какво представлява човекът.

Те просто се обучават да разпознават статистически визуални характеристики на хора въз основа на милиони изображения.

В началните етапи на обработка на изображението алгоритъмът анализира контури, контраст и текстурни градиенти.

На по-дълбоко ниво той търси характерни елементи на човешката фигура: силуета на главата и раменете, пропорциите на крайниците спрямо торса и целостта на контура на тялото.

Така за машината „човек“ е просто съвкупност от визуални статистически белези – и именно тази особеност Векерт решава да използва срещу самия алгоритъм.

Ризата съчетава наситени цветове и пресичащи се геометрични фигури

Тяхната цел е да създадат визуален шум, който пречи на системата да обедини отделните части на изображението в разпознаваем човешки силует.

„Ключът е както в цвета, така и в шарката, но нито едно от двете не работи самостоятелно. Важна е тяхната взаимовръзка, оптимизирана за възприятието на машината, а не на човешкото око“, обяснява дизайнерът.

Ярките цветови преходи активно влияят на ранните слоеве на невронната мрежа, докато застъпващите се форми нарушават непрекъснатостта на контура на тялото.

В резултат на това за алгоритъма става много по-трудно да определи, че пред него стои именно човек.

За човешкото око принтът изглежда като необичаен, почти хипнотичен текстилен десен

За системата за компютърно зрение обаче той се превръща в набор от трудно интерпретируеми визуални данни.

Интересното е, че самият Векерт е разработил шарката с помощта на невронна мрежа

Той е използвал така наречения състезателен цикъл: генерирал е вариант на принта, показвал го е на система за разпознаване на обекти и е оценявал доколко уверено тя все още идентифицира човека.

След това е променял шарката и е повтарял процеса, докато увереността на алгоритъма не спаднала до минимално ниво.

Според дизайнера този подход е бил необходим, тъй като слабите места на машинното зрение невинаги са очевидни за хората.

Почти невъзможно е да се създаде шарка, предназначена да предизвика грешки в алгоритъма, като се разчита единствено на собственото зрение.

Именно самата система трябва да покаже кои изображения вече не може да разпознава правилно.