Да се погледне назад през няколко милиарда години история не е лесно и новите открития непрекъснато карат учените да преосмислят историята на Луната. Сега ново проучване предполага, че земният спътник е много по-млад, отколкото се предполагаше доскоро – всъщност с около 85 милиона години по-млад.
Изследователите казват, че пробите от лунните скали, събрани по време на мисиите на Аполо, не са достатъчно стари, за да потвърдят приетата досега възраст от 4,51 милиарда години за Луната.
Според общоприетата хипотеза, Луната се е образувала от остатъците след сблъсък между Земята и по-малка планета, наречена Тея, изтласквайки разтопена скала, която в крайна сметка се е втвърдила в едно цяло тяло, което влиза в орбита на Земята.
Това означава, че скалата, съставляваща Луната, е дошла от Земята и може да бъде използвана и до днес с някои сложни модели. Новото проучване обаче предполага, че Луната е била създадена, когато Земята е била почти напълно оформена.
„Резултатите от последното ни моделиране предполагат, че младата Земя е била ударена от протопланета преди около 140 милиона години след раждането на Слънчевата система преди 4,567 милиарда години“, казва геофизикът Максим Морис от немския аерокосмически център.
„Според нашите изчисления това се е случило преди 4.425 милиарда години плюс-минус 25 милиона години, когато Луната се е родила.“
Моделите, управлявани от Морис и нейните колеги, разглеждат два времеви диапазона: на колко години е била Земята, когато Тея я е ударила и колко време е отнело втвърдяването на огромният магмен океан на Луната.
Този втори процес, втвърдяването на Луната, е отнел около 200 милиона години от началото до края, показват моделите на учените. Симулациите, основани на това как силикатните минерали на Луната може да са се развили с течение на времето, дават на изследователите окончателната възраст на Луната от 4,425 милиарда години.
Новият анализ преминава в сериозни нива на детайлност и показва колко фактори трябва да бъдат взети под внимание, включително как кратерите, пробити в лунната повърхност, може да са повлияли на скоростта, с която Луната се е охладила например, и колко дълбок може да е бил оригиналният океан от магма.
„Сравнявайки измерения състав на Лунните скали с прогнозирания състав на магмения океан от нашия модел, ние успяхме да проследим еволюцията на океана обратно до неговата начална точка, времето, в което се е образувала Луната“, казва геофизикът Сабрина Швингер от немския аерокосмически център.
Бъдещите мисии на роботизирани сонди и екипажи до Луната ще могат да съберат още проби от лунна скала и може да се премахнат някои от пропуските в познанията за историята на земния спътник.
Това не е единственото скорошно проучване, изследващо тези мистериозни неизвестни. Само преди три години възрастта на Луната беше изтласкана назад с около 140 милиона години.
Тези корекции изглеждат огромни, но всъщност са много по-малки в голямата схема на историята на Слънчевата система и би трябвало да очакваме да има още такива, тъй като познанията се развиват.
Новата оценка за възрастта на Луната обаче съвпада с периода, когато се смята, че металното ядро на Земята се е формирало. Периодът също се вписва в графика на предишните изследвания на последствията от сблъсъка Земя-Тея.
„Сближаването на тези независими оценки осигурява не само по-точно време за формирането на Луната, но и последователно свързва това събитие с диференциацията на Земята и динамичната еволюция на вътрешната Слънчева система“, пишат изследователите.
