Луната крие останки от мъртви звезди на повърхността си
Повърхността на Луната е осеяна с радиоактивни отломки от свръхнови, твърдят учени в ново изследване.
Според изследването, публикувано в списание Physical Review Letters, лунната повърхност представлява своеобразна „капсула на времето“.
Тя съхранява историята на експлозивни събития, случвали се в нашето космическо обкръжение в продължение на милиони години.
Когато масивни звезди експлодират като свръхнови, те разпръскват в космоса отломки
Те по същество са прах, част от който се състои от високоскоростни радиоактивни изотопи на химични елементи.
Някои от тези изотопи достигат до Слънчевата система и се отлагат върху Земята и Луната.
По-голямата част от останките от свръхнови, паднали на Земята, обаче са изчезнали поради тектониката на плочите и ерозията на нашата планета.
Остатъчният звезден прах тук може да разкаже историята на звездните експлозии само за период от около 10 милиона години.
На Луната обаче липсват тектонски плочи, както и ерозия, причинена от вятър или вода
Поради това се смята, че там се съхранява информация за активността на свръхнови, обхващаща период от 80 до 100 милиона години, а може би и повече.
Според изследването радиоактивните изотопи от свръхнови се смесват с лунния прах, известен като реголит.
За да определят на каква дълбочина се случва това смесване, учените са разработили математически модел, който може да разчете какви съкровища са скрити в лунния реголит.
Изследователите вече са проверили точността на своя модел, като са сравнили прогнозите му за концентрацията на радиоактивни изотопи с данни, получени от програмата „Аполо“.
Тогава за първи път на Земята са доставени проби от лунен реголит.
Моделът е предсказал точно концентрацията на желязо-60, както и на изотопи като плутоний-244, йод-129, хафний-182 и кюрий-247.
Учените смятат, че най-интересното предстои, когато астронавтите от програмата „Артемида“ доставят нови скални проби от по-дълбоките слоеве на лунната повърхност през следващите години.
Тези проби, в комбинация с новия модел, могат да разкрият нови подробности за звездните експлозии в близкото ни космическо обкръжение в продължение на стотици милиони години.

