Лунното затъмнение на 8 октомври ще затъмни и Уран

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

В десетия месец на годината ни очакват няколко класически астрономически събития и преди всичко пълно лунно и частично слънчево затъмнение.

Двете затъмнения обаче няма да се виждат от нашите географски ширини, но и ние ще има какво да видим.

Тук е и ежегодният максимум на активността на метеорния поток Ориониди, и сближаването на кометата Сайдинг Спринг с Марс, и продължаващата активност на Слънцето, която води до появата на красиви полярни сияния.

Нека да разгледаме по-подробно главните астрономически явления през октомври 2014 г.

Меркурий на утринното небе и противостоянието на Уран

Независимо че октомври не е особено благоприятен месец за наблюдение на планети, две интересни събития все пак ще зарадват любителите на астрономията.

В края на октомври на утринното небе ще може да се наблюдава Меркурий, най-близката до Слънцето планета. Меркурий трудно се наблюдава, особено в средните ширини, тъй като планетата през голяма част от времето се крие в лъчите на Слънцето.

Най-удачното време за наблюдения на планетата е през есента и ранната пролет, когато ъгълът между еклиптиката и хоризонта е максимален. Сега е тъкмо такова време.

Периодът на утринната видимост на Меркурий започва на 20 октомври. Планетата ще се появява на югоизток около половин час преди изгрева на Слънцето. Към края на октомври видимостта на Меркурий ще се увеличи до един час!

Второто интересно астрономическо явление през този месец е противостоянието на Уран, което ще се състои на 8 октомври. Само по себе си това събитие не е толкова интересно за начинаещите любители на астрономията – Уран е далечна и поради тази причина бледа планета, добре видима само в бинокъл или телескоп. Но е забележително в какви условия ще протече противостоянието.

На 8 октомври ще се състои последното за тази година пълно лунно затъмнение, което за жалост няма да се наблюдава от България. Луната, намирайки се в сянката на Земята, за няколко часа ще покрие планетата Уран.

© NASA

Това събитие, както и затъмнението, ще може да се наблюдава в Далечния изток. В този момент Уран ще изглежда не като звезда, а като малко зеленикаво грахче.

Пълното лунно затъмнение, за което вече стана дума, започва на 8 октомври в 11:14 часа българско време и ще завърши в 16:35 часа. Тъй като по нашите географски ширини то се пада през деня, няма да може да се наблюдава от територията на България.

Активно Слънце и полярни сияния

При всичките „странности“ в поведението на Слънцето, съпровождащи този цикъл на активност, през есента нашето светило поддържа своята репутация – в края на септември на диска на звездата се наблюдаваха 8 групи петна.

Още в началото на октомври 3 групи ще се скрият вследствие на въртенето на Слънцето около своята ос, но може да сме сигурни, че от лимба ще се появят нови интересни образувания.

Ако имате телескоп и специален слънчев филтър, задължително погледнете в ясен ден към Слънцето. Дори в най-скромния любителски телескоп вероятно ще видите няколко групи петна, които са най-простият и сигурен индикатор на слънчевата активност.

Специалните слънчеви телескопи ще покажат много повече подробности – освен петна могат да се видят изригвания, а на края на слънчевия диск – и протуберанси.

Изригванията и короналното изхвърляне на маса пораждат мощен поток заредени частици – слънчев вятър, духащ от звездите. Частиците вятър, сблъсквайки се с магнитосферата на Земята, започват да светят. Така се образуват красивите полярни сияния.

Благодарение на повишената активност на Слънцето полярните сияния могат да се наблюдават не само близо до магнитните полюси на Земята, но доста по-южно.

Трудно е да се предскаже отрано появата на полярно сияние. Затова сега се води мониторинг на това явление с наземни и космически средства, а оперативните данни се качват в интернет. Да се разбере къде е разположена текущата зона на полярни сияния, може например на информационния сайт Космическо време (SpaceWeather).

Кометата Сайдинг Спринг се среща с Марс

На 19 октомври ще има нетрадиционно събитие – кометата C/2013 A1 Сайдинг Спринг (Siding Spring) ще премине на разстояние около 30 000 км от Марс. Това е много близо. За сравнение разстоянието между Земята и Луната е 14 пъти по-голямо, а орбитите на геостационарните спътници преминават на 40 000 км над Земята.

Веднага след откриването на кометата (на 3 януари 2013 г.) се появиха съобщения за възможен сблъсък с Марс, което предизвика вълна от полемика в медиите и социалните мрежи. Днес е установено, че вероятността от сблъсък на Сайдинг Спринг с Червената планета е равна на нула.

И все пак сближаването на кометата с Марс може да заплаши космическите апарати, работещи на орбита около планетата – прахът и твърдите частици, образуващи главата на кометата, могат да повредят уредите и научните инструменти. Впрочем трябва да признаем, че вероятността за това е изключително малка.

Астрономите междувременно се готвят да наблюдават кометата Сайдинг Спринг от Марс (с помощта на космическите станции) и от Земята. От повърхността на Марс кометата ще изглежда впечатляващо – при сближаване нейният блясък ще достигне -6m – сумарната яркост на небесната гостенка няколко пъти ще превиши блясъка на Венера на нашето небе.

От Земята обаче C/2013 A1 няма да е толкова впечатляваща. Първоначално се очакваше, че към края на октомври нейният блясък ще достигне 8m, което принципно позволява наблюдаването ѝ с добър бинокъл. Сега, когато е ясно, че Сайдинг Спринг няма да е по-ярка от 10,5m, за качественото наблюдение на сближаването ѝ с Марс се изисква не само телескоп с апертура 120-150 мм, но и тъмно извънградско небе.

Наблюденията ще се усложняват допълнително и от положението на Марс и кометите на небето през октомври – тяхната височина над хоризонта е незначителна, а и самите обекти бързо залязват след Слънцето.

Все пак световната астрономическа общественост ще следи сближаването, а ние се надяваме да публикуваме най-интересните снимки.

Два метеорни потока

Всяка година през октомври Земята пресича орбитите на два метеорни потока.

Първият от тях – Орионидите, е добре известен на любителите на астрономията. Той е породен от знаменитата Халеева комета и максимумът на неговата активност, която ще настъпи на 21 октомври, ще даде до 20-25 метеора на час. „Падащите звезди“, принадлежащи на Орионидите, са много бързи, с бял цвят и често оставят следи.

Тази година условията за наблюдение на Орионидите са много благоприятни – Луната ще се намира във фаза, близка до новолуние, и няма да пречи на наблюденията.

Вторият поток на октомври са Драконидите, легендарен поток, чийто радиант се намира в съзвездие Дракон. Негов прародител е кометата Джакобини-Цинер, а максимумът на Драконидите се пада на 9 октомври. Потокът е получил известност след знаменития метеорен дъжд от 1933 година, когато, по съобщение на очевидци, „метеорите са падали толкова често, колкото снежинки“.

След 1933 г. Драконидите са дали още един мощен дъжд през 1946 г., след което са „преминали в сянка“. Тази година наблюденията на потока ще са затруднени от Луната, която на 9 октомври все още е във фаза пълнолуние.

Частично слънчево затъмнение

Последно няколко думи за частичното слънчево затъмнение. То ще започне на 23 октомври в 22:37 часа българско време и ще се наблюдава в Северна Америка и Далечния изток.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори