Разгадаха тайната на „Човека на Луната”, но не съвсем

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Тъмната равнина Океан на бурите се вижда с невъоръжено око по пълнолуние. Тя е заобиколена от гравитационни аномалии (отбелязани с червено), скрити под повърхността.
© Kopernik Observatory/NASA/Colorado School of Mines/MIT/JPL/Goddard Space Flight Center
Антония Михайлова

Ако погледнем по пълнолуние към спътника на нашата планета, можем да видим очертания, напомнящи човешко лице. Тази особеност така се и нарича – „Човек на Луната“ (Man in the Moon), и мнозина биха искали да разберат как се е образувала тя.

Всъщност тази особеност е голямото лунно море Океан на бурите, което заема площ от 4 милиона квадратни километра и се простира на 2500 километра.

Океанът на Бурите съставя около 17% от повърхността на Луната, тоест ако се сравни със Земята, неговата площ спрямо цялото небесно тяло е еквивалентна на Северна Америка, Европа и Азия, взети заедно.

След изучаването на гравитационните данни от космическия апарат GRAIL учените открили убедителни доказателства, че Океанът на бурите се е формирал в резултат на силно изригване на вулкан, а не в резултат на падане на масивен астероид.

GRAIL се състои от два космически апарата, изследващи повърхността на Луната. Тяхната мисия стартира през януари 2012 г. и завърши през декември същата година, когато бяха разбити в повърхността на нашия спътник.

Сложността на разбирането на Океана на бурите се усложнява още повече от това, че на Луната има огромно количество ударни кратери, чиято възраст достига милиарди години. Тези кратери са унищожили доказателствата, които може да са сочели за произхода на нейните особености.

В хода на новото изследване геофизикът Мария Зубер от Масачузетския технологичен институт използвала данните от GRAIL и открила, че този басейн всъщност е с многоъгълна форма, а не е кръг или овал, както обичайните ударни кратери. Учените от НАСА получили достатъчно точни данни за разпределението на лунната гравитация и успели да съставят карта на скритите под повърхността обекти.

След изследване на плътността на породите екипа на Зубер стигнал до извода, че Океанът на бурите може да е бил образуван от масивен поток от лава. Изследователите се постарали да моделират какво количество лава би трябвало да се излее на повърхността, за да се създаде толкова обширен басейн.

Моделирането показало, че вероятно скоро след като Луната се е формирала и охладила, огромен поток от разтопени породи се е излял от нейните недра. Колосалната разлика между температурите на потока и повърхността е довела до такава деформация на лунната кора.

Това изследване е първият случай, когато учените успели да изучат гравитационните аномалии под повърхността на Луната, за да разберат как каменните образувания се втвърдяват и приемат формите, които виждаме днес.

„И все пак точният произход на „Човека на Луната“ остава загадка. Това явно не е огромен ударен кратер, но това не значи, че тук е минало без участието на астероид – коментира Зубер. – Възможно е неговото образуване да е свързано с разпада на топлоотделящите елементи в недрата на Луната.

Високите концентрации на радиоактивни елементи в региона са направили тази площ по-гореща от околностите, а също са довели до бързо охлаждане. Регионът се е охлаждал и свивал, кората по краищата се е разтягала, образувайки долина с необичайна форма.“

„Човекът на Луната“ много прилича на явление, открито на Сатурновия спътник Енцелад. Независимо от разликите между луните е напълно възможно на тях някога да са протичали сходни процеси. Също подобно явление може да обясни произхода на още едно лунно море – Морето на студа, разположено северно от Океана на бурите.

Научната статия за изследователите е публикувана в сп. Nature.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори