Ново изследване на френски учени е установило, че лятото в Европа сега настъпва с 10 дни по-рано, отколкото преди 40 години. И ако сегашните темпове на въглероден диоксид се запазят, то към края на века жегата ще започва с още 20 дни по-рано, отколкото в прединдустриалната епоха, пише National Geographic.
Ежегодният преход от зима към лято в началото на 60-те години е започвал приблизително на 10 април, към 2010 година е бил фиксиран на 30 март. Към 2100 година според прогнозите на учените лятото в Европа ще настъпва на 25 март. Влиянието на сезонното изместване се открива в по-ранното разпукване на лозята във Франция, цъфтенето на вишните в Швейцария, летните цветя в Англия и други сезонни промени.
„Ускореното идване на лятото е вървяло успоредно с нарастването на количеството парникови газове в атмосферата в последните 50 години. Атмосферното затопляне играе значителна роля в ранното настъпване на лятото. Това е видно по времето на топене на снеговете през зимата в Източна Европа и снижението на циркулацията на студения въздух през континента“, обяснява климатологът Жулиен Катю (Julien Cattiaux) от Националния център за метеорологични изследвания във Франция.
Според изследване, публикувано в International Journal of Climatology study пролетта и лятото в САЩ с всяко десетилетие са настъпвали с 1,5 дни по-рано, отколкото в предишните, като се започне от 1948 година. Съответно есента и зимата са настъпвали по-късно.
В Китай изследване на денонощните температурни данни е установило, че лятото там се е изместило напред с почти 6 дни в периода между 1951 и 2000 г., докато зимният сезон се е съкратил с 11 дни.
Ако става дума за производството на продукти за хранене, то всяко изместване в сезоните, естествено, влияе на циклите на цъфтеж, свързани с насекомите опрашители и други взаимозависими природни процеси, регулирани от сезоните.
Климатичните промени изместват географските полюси
Глобалното затопляне влияе на полюсите на Земята, става ясно от ново изследване на НАСА. Топенето на ледената покривка, особено в Гренландия, променя разпределянето на тежестта на Земята. Това става причина движението на полюсите да променя своята посока.
Учените са измерили положението на ротационните полюси от 1899 година спрямо позициите на звездите, а след това и със сателитна телеметрия. Почти през целия ХХ век движението на полюсите леко се е измествало към Канада. Но през новия век тенденцията се е сменила драстично – движението на полюсите се насочва на изток, към Англия, е установил Сурендра Адхикари (Surendra Adhikari) от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
Учените са на мнение, че промяната на движението на полюсите ще премине безболезнено за населението на Земята. Джонатан Оуверпек, професор по геофизика от Аризонския университет, отбелязва, че феноменът „подчертава колко реално и дълбоко е влиянието на човека върху планетата“.
