Всеки, който някога е приспивал малко дете или е задрямал в нежно люлеещ се хамак, ще потвърди, че лекото люлеене прави по-лесно заспиването. Две нови проучвания, докладвани в Current Biology на 24 януари, едно проведено при млади хора, а другото при мишки, добавят доказателства за широките ползи от разклащащото движение по време на сън.
В действителност, проучванията при хора показват, че люлеенето не само води до по-добър сън, но също така увеличава консолидацията на паметта по време на сън.
„Добър нощен сън означава да заспите бързо и след това да спите през цялата нощ“, казва Лорънс Байер от Университета в Женева, Швейцария.
„Нашите доброволци – дори и да спят добре – заспиваха по-бързо, когато леглата им се люлееха и имаха по-дълги периоди на по-дълбок сън, свързани с по-малко възбуди през нощта. Така показваме, че люлеенето е добро за съня.“
В предишно проучване Байер и колегите му показаха, че непрекъснато разклащане по време на 45-минутна дрямка помага на хората да заспиват по-бързо и да спят по-здраво.
В новото изследване, водено от Лоурънс Байер и Софи Шварц от Университета в Женева, Швейцария, те изследват ефектите от люлеенето по време на сън и свързаните с него мозъчни вълни през нощта.
Изследователите са включили 18 здрави млади възрастни, за да преминат мониторинг на съня в лабораторията. Първата нощ е била предназначена, за да свикнат да спят там. След това експериментът включвал през едната нощ доброволците да спят на леко люлеещо се легло, а другата – на идентично легло, което не се движи.
Данните показват, че участниците са заспивали по-бързо, докато се люшкат. Веднъж заспали, те също прекарвали повече време в сън, без бързо движение на очите, спели по-дълбоко и се събуждали по-малко.
След това изследователите искали да знаят как по-добрият сън влияе върху паметта. За да се оцени консолидацията на паметта, участниците изучавали двойки думи. След това изследователите измервали точността при припомнянето на тези сдвоени думи в една вечерна сесия в сравнение със сесия следващата сутрин, когато се събудят. Те открили, че хората са се справяли по-добре на сутрешния тест, когато са били полюшвани по време на сън.
Допълнителни проучвания показват, че люлеенето влияе върху мозъчните колебания по време на сън. Учените са установили, че люлеенето предизвиква увличане на специфични мозъчни колебания на не-бърз сън при движение на очите (бавни колебания и движения).
Учените откриват, че непрекъснатото люлеене е помогнало да се синхронизира невронната активност в таламо-кортикалните мрежи на мозъка, които играят важна роля, както в консолидацията на съня, така и на паметта.
Второто изследване е върху мишки и е осъществено от екип воден от Пол Франкен от Университета в Лозана, Швейцария. Това е първо проучване, което анализира дали люлеенето влияе върху съня и на други видове, освен хората. Изследователите са използвали търговски шейкъри, за да клатят клетките на мишките, докато те спят.
При тези опити учените установяват, че най-добрата честота на люлеене при мишките е била четири пъти по-бърза, отколкото при хората. Проучванията на изследователите категорично показват, че люлеенето намалява времето, необходимо за заспиване и увеличава времето за сън при мишки, както при хората. Въпреки това, мишките не са дали доказателства, че спят по-дълбоко при люлеене.
Изследователите предполагат, че ефектите от люлеенето върху съня са свързани с ритмична стимулация на вестибуларната система, сензорната система, която допринася за чувството за баланс и пространствена ориентация. За да изследват тази идея при мишките, учените използвали животни, чиито вестибуларни системи били нарушени от не функциониращи отолитни органи, намиращи се в ушите им. Проучванията показват, че мишките, които нямат работещи добре отолитни органи, не изпитват благоприятни ефекти от люлеенето по време на сън.
Взети заедно, двете проучвания „предоставят нови прозрения за неврофизиологичните механизми, лежащи в основата на ефектите от стимулацията с люлеене при сън“, пишат Байер и колеги. Резултатите могат да бъдат от значение за разработването на нови подходи за лечение на пациенти с безсъние и разстройства на настроението, както и за възрастни хора, които често страдат от лош сън и нарушения на паметта.
Изследователите твърдят, че в бъдещата работа ще бъде от съществено значение да се проучат точните по-дълбоки мозъчни структури, които участват в ефектите от люлеенето върху съня.
„Текущите инструменти, като оптогенетика, могат да ни помогнат да разберем кои структури, или дори невронни популации получават стимула от отолитовите органи за да го прехвърлят по-нататък към структурите на веригата на съня“, казва Франкен.
„Картографирането на мрежата за комуникация между двете системи ще осигури основно разбиране, както и нови клинични цели за справяне с нарушения на съня и безсъние,“ обяснява Франкен.
Публикувано в изданието ScienceDaily.
