Как мозъкът разбира, че сме сити?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Flickr/ The Heart Attack Grill
© Flickr/ The Heart Attack Grill
Ивайло Красимиров

Изследователи от Германия и Финландия са доказали, че така наречената „кафява мазнина“ взаимодейства с чревния хормон секретин при мишки, за да предаде сигнали към мозъка за насищане по време на хранене. Проучването, което се появи на 15 ноември в списание „Cell“, подкрепя разбирането ни за дълго време подозираната роля на кафявата мастна тъкан (ВАТ) в контрола на поемането на храна.

Кафявата мастна тъкан е от телесните мазнини, за които се знае, че генерират топлина, когато организмът изпитва студ.
„Ние демонстрираме връзка между червата, мозъка и кафявата мастна тъкан, разкривайки неизвестна досега част от сложната регулаторна система, контролираща енергийния баланс“, казва водещият автор Мартин Клингенспор от Техническия университет в Мюнхен.

„Разбирането на кафявата мазнина като обикновен „нагревателен“ орган, трябва да бъде преразгледано и повече внимание трябва да бъде насочено към нейната функция за контрол на глада и насищането“.

По време на хранене, сигналите кодирани от чревни хормони достигат до мозъка чрез кръвта или чрез нервите, активирани в тънките черва. Работата на Клингенспор и колегите му показва, че храносмилателния хормон секретин – за пръв път открит през 1902 г., има недостатъчно призната роля при чувството за насищане.

Този хормон стимулира панкреаса да отделя бикарбонат, за да помогне на тънките черва да неутрализират киселината и да смила макронутриенти. В проучването на Клингенспор и колеги, гладните мишки, които са били инжектирани със секретин, са получили потискане на апетита. Инжектирането на мишки със секретин също така е увеличава количеството топлина, което продуцира кафявата им мазнина. Мишките с инактивирана кафява мастна тъкан обаче не са имали същото потискане на апетита, въпреки че са били инжектирани с хормона. Това предполага, че има специфичен ефект на секретина върху кафявата мастна тъкан, който предизвиква усещане за засищане.

В допълнение към изучаването на ефектите на секретина върху кафявата мастна тъкан при мишки, нивата на секретин се измерват и при 17 човека – доброволци. В проучване във Финландия, консумацията на кафяви мастни тъкани и поглъщането на мастни киселини се измерват в кръвта на участниците след гладуване през нощта и 30-40 минути след хранене. Изследователите установяват, че по-високите нива на секретин в кръвта на пациентите съответстват на повече метаболитно активни кафяви мазнини.

Клингенспор казва, че един ден може би ще знаем достатъчно за действието на секретина върху кафявата мастна тъкан, за да стимулираме производството на секретин, когато ядем определени храни.

„Всяко стимулиране, което активира термогенезата на кафявата мазнина, може потенциално да предизвика и чувство за ситост“, казва той. „Секрецията на секретин е чувствителна към хранителните вещества, така че храненето с правилния стартер може да бъде полезно за насърчаване на чувство за насищане, което да доведе до намален размер на основното ястие и по-нисък калориен прием.“

Той вярва, че ролята на кафявата мазнина при контролирането на глада и насищането я прави особено привлекателна цел за нови подходи за лечение на затлъстяването. Въздействието върху кафявата мазнина чрез секретин може да даде обещание за потенциални бъдещи хранителни или фармакологични интервенции срещу затлъстяването и метаболитната болест, казва Клингенспор.

Категории на статиите:
Мед&Био

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори