Астрономи смятат, че са открили междузвезден обект, който се приближава към нашата Слънчева система.
Наречен „C / 2019 Q4“ изглежда, че обектът следва път, идващ извън Слънчевата система. Може да премине близо до Марс през октомври.
Това би бил едва вторият междузвезден обект, наблюдаван някога в нашата Слънчева система. Първият подобен посетител – Оумуамуа (Oumuamua), изненада учените през 2017 г. Този път те се готвят да наблюдават Q / 2019 Q4 с „всичко, с което могат“, казват от астрономическата общност.
Ако C / 2019 Q4 наистина е междузвезден обект, учените трябва да могат да го изучат подробно, докато той не стане твърде неясен, за да се вижда, в началото на 2021 г.
Обектът може да премине близо до Марс по-късно тази година, въпреки че все още е далеч.
В момента шансовете са много по-високи, че обектът, известен като кометата „C / 2019 Q4 (Борисов)“ е междузвезден, а не скала от Слънчевата система.
Първият подобен междузвезден обект, открит някога – тайнствената и противоречива космическа скала с формата на пура ‘Oumuamua – премина през нашата слънчева система през 2017 година.
Украинският астроном аматьор Генадий Борисов вероятно е първият, който забеляза C / 2019 Q4 в небето на 30 август. Все още обектът не е навлязъл в нашата Слънчева система, но астрономите събират данни с надеждата да намерят пътя на обекта през космоса и да прогнозират откъде идва.
„Това е толкова вълнуващо, че ние изоставихме всички останали наши проекти в момента“, заяви Оливие Ено, астроном от Европейската южна обсерватория, пред Business Insider. Ено беше част от глобален екип от астрономи, които изучаваха Оумуамуа, докато минаваше през Слънчевата система преди две години.
„Основната разлика между Оумуамуа и този обект е, че сега получихме информация за приближаването му много по-рано“, добави той. „Сега астрономите са много по-подготвени.“
Ранните изображения предполагат, че C / 2019 Q4 е последван от малка опашка или ореол от прах. Това е отличителна черта на кометите – те съдържат лед, който се нагрява от близките звезди, което води до изстрелването на газ и песъчинки в космоса. Прахът може да направи C / 2019 Q4 по-лесен за проследяване от Оумуамуа тъй като ярко отразява слънчевата светлина.
Това би могло също така да позволи на учените по-лесно да изучат състава на обекта, тъй като технологиите позволяват да се установят чрез анализ на светлината химически подписи от обекта.
„Тук имаме нещо, което се е родило около друга звезда и пътува към нас. Това е следващото най-добро нещо след изпращането на сонда към друга слънчева система“, казва Ено.
„Може да минат няколко дни или няколко седмици, преди да имаме достатъчно данни, за да кажем окончателно, че това е междузвезден обект. Но дори и с най-добрите данни, може да ни трябват повече доказателства“, каза той. „Това е разочароващо.“
Когато Оумаамуа премина покрай Земята на разстояние от едва 15 милиона мили през октомври 2017 г., астрономите нямаха представа, че идва.
„Трябваше да се борим за време на телескопа“, каза Ено. „Този път сме готови.“
Ако е междузвезден обект, C / 2019 Q4 ще достигне най-близката си точка до слънцето в края на декември и учените трябва да могат да го наблюдават до януари 2021 година.
Ено и неговите колеги разполагат с няколко по-малки телескопа, които са поставени на опашка за наблюдения, но той каза, че би искал да използва „всичко“, за да наблюдава C / 2019 Q4. Екипът му се опитва да намери време за „големите момчета“: много големия телескоп в Чили, обсерваторията Кек, телескопа „Близнаци“ на Хаваите и други.
Той каза, че един негов колега се опитва да подсигури и космическият телескоп Хъбъл, който да погледне, докато други търсят използването на двата инфрачервени космически телескопа на НАСА: Spitzer и Infrared Infrared Survey Explore (WISE).
Ако C / 2019 Q4 се окаже втори междузвезден обект, това би подкрепило идеята предложена от Ено за изпращането на роботизирани сонди в космоса за прехващане на бъдещи обекти, като този.
„Един от основните проблеми е: Колко такива обекти има? Ако откриваме по един на всеки век, е трудно да планираме мисия за прихващането им „, казва той.
Ако подобни обекти обаче идват на всеки няколко години, астрономите може дори да избират кой от тях да прихванат.
„Това предполага, след като организираме мисия, че можем да си позволим да изчакаме една или две или три години, за да прихванем най-подходящия от междузвездните обекти, а не първия, който забелязваме казва Ено.
