Малките индонезийски дракони
Както виждате, драконите съществуват. Е, тези мъници не изглеждат като драконите от легендите, но са най-близкото нещо, което можем да наблюдаваме в природата. Тези летящи гущери се казват Draco volans и в продължение на хиляди години са направили огромна крачка в еволюцията си, за да се научат да бягат от хищници – възможност за полет.
Тези малки, подобни на крила, израстъци им позволяват да летят от дърво на дърво, избягвайки по този начин от злонамерени хищници. За един скок Draco valons може да прелети до над 9 метра.
Крилата им са много различни от тези на птиците. Всъщност това са издължени ребра, които могат да се разширяват и свиват по желание. За щастие, няма причина да се притесняваме, че може да тероризират човечеството. Летящите гущери достигат само 20 сантиметра дължина. А също така не са и огнедишащи.
Но пък за сметка на това са доста териториални животни. Територията на повечето индивиди се състои от около три дървета, в клоните на които летящите гущери прекарват почти целия си живот. Там намират храна и партньори. Там живеят и там умират, но не са родени там.
Женските снасят яйцата си на земята. За да ги опазят, те използват острите си муцуни, изкопавайки малки дупки. Майката Draco valons остава да пази яйцата си, но само за 24 часа. След този период тя се връща в клоните на дърветата и оставя неизлюпените си деца на произвола на съдбата.