Според специалисти от Калифорнийския университет такива планети като Марс и Меркурий са се формирали от протопланетния материал, останал от образуването на Земята и Венера.
„Този модел обяснява много от характеристиките на Марс и Меркурий – казва Брад Хансън от Калифорнийския университет. – В нашата картина на планетообразуване Марс и Меркурий са основно странични продукти на Земята и Венера.”
Много съвременни астрономи в една или друга степен са съгласни, че Земята и останалите планети с твърда повърхност са се образували от газово-праховия диск около Слънцето преди около 4,5 млрд. години.
С течение на времето микроскопичните частици прах се обединявали във все по-големи фрагменти, след което настанало обединението на тези големи „строителни блокчета” в пълноценни планети.
В повечето имитации изследователите смятат, че веществото в протопланетния диск на Слънчевата система е било разпределено равномерно около младата звезда. „Макар че това е логично, такава теория има редица несъответствия. Ако първичното вещество около Слънцето е било равномерно, то защо планетите имат различни размери и напълно различни характеристики?”, пита Андрей Юдин от Института по астрофизика в Канада.
Учените отбелязват, че в реалността Земята и Венера са доста по-масивни от близките им съседи Марс и Меркурий. Освен това орбитите на двете последни планети са значително по-разтеглени в сравнение с орбитите на Земята и Венера.
„Традиционното обяснение може да се сведе до понятието „хаотично формиране”, но не всички свойства на планетите може да се обяснят по такъв начин”, казва Юдин.
Към същата гледна точка се придържат и калифорнийските учени, които смятат, че в реалността нашият газово-прахов диск се е състоял от няколко пръстена с вещества, разположени на различно разстояние от Слънцето. Според този сценарий Земята и Венера са се формирали от един дебел пръстен, разположен в т.нар. вътрешна Слънчева система.
Когато младите Земя и Венера са се въртели около Слънцето, те неминуемо са преминавали през облака прах, камъни и газ. Често това вещество се е захващало от планетите, а част от него е изхвърляно към външните или вътрешните слоеве. „Ако подобно нещо се е случило, то частиците са преминали на нова орбита”, смята Хансън.
Според компютърни модели, направени в САЩ и Канада, именно от такива „изхвърляния” по-късно са се формирали Марс и Меркурий. По оценки на астрономите първоначално Венера и Меркурий са взели за себе си около 90% от тежките компоненти на облака, докато останалите 10% са отишли при другите две планети.
