Марс: Нови доказателства за езера под ледниците, но дали те наистина могат да подслонят живот?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/ JPL
Ивайло Красимиров

Венера може да крие живот на около 50 км над повърхността си, научихме преди няколко седмици. Сега нова статия, публикувана в Nature Astronomy, разкрива, че най-доброто място за евентуален живот на Марс може да бъде на повече от километър под повърхността му, където е открита цяла мрежа от езера под ледниците.

Марс не винаги е бил толкова студен и сух, както сега. Има изобилие от признаци, че вода е текла по повърхността на Червената планета в далечното минало, но днес трудно ще намерите дори пукнатини, които бихте могли да наречете влажни.

Въпреки това и днес на Марс има много вода, но тя е почти цялата замръзнала, така че няма много полза за живота. Дори на места, където обедната температура пълзи над нулата, повърхностните признаци на течна вода са разочароващо редки. Това е така, защото атмосферното налягане на Марс е твърде слабо, за да задържа водата в течно състояние, така че ледът обикновено се превръща директно в пара при нагряване.

Започва да изглежда така, сякаш най-благоприятното място за наличие на течна вода на Марс е под огромната му южна полярна ледена шапка. На Земята такива езера започват да се откриват в Антарктида през 70-те години на миналия век, като сега са известни близо 400. Повечето от тях са открити чрез „радиозвуково ехо“ (по същество радар), при което оборудването на самолет за наблюдение излъчва радиоимпулси.

Част от сигнала се отразява обратно от ледената повърхност, но част се отразява от по-долу – особено силно там, където има граница между леда и подлежащата течна вода. Най-голямото подледниково езеро на Антарктида е езерото Восток – което е дълго 240 км, широко 50 км и дълбоко стотици метри – разположено на 4 км под повърхността.

Индикации за подобни езера под южната полярна ледена шапка на Марс за първи път се появиха от радарни отражения на 1,5 км под ледената повърхност в регион, наречен Ultimi Scopuli. Те бяха открити между май 2012 г. и декември 2015 г. от MARSIS (Mars Advanced Radar for Underurface and Ionosphere Sounding), инструмент, носен от Mars Express на Европейската космическа агенция, който обикаля планетата от 2003 г. насам.

Новото изследване на MARSIS използва техники за обработка на сигнали, които отчитат както интензивността, така и остротата на отраженията, демонстрира, че предварително открития регион наистина маркира наличието на течно тяло. Това е подледниковото езеро Ultimi Scopuli и изглежда също има по-малки петна от течности наблизо в зона от 250 на 300 km, обхваната от проучването.

Авторите предполагат, че течните тела се състоят от хиперсалинови разтвори, в които високи концентрации на соли се разтварят във вода. Те посочват, че солите на калций, магнезий, натрий и калий са широко разпространени в марсианската почва и че разтворените соли могат да помогнат да се обясни как подледниковите езера на Марс могат да останат течни въпреки ниската температура в основата на ледената шапка . Теглото на надвисналия лед би осигурило налягането, необходимо за поддържане на водата в течно състояние, вместо да се превръща в пара.

Езерото Восток е възможно местообитание за живот, което е изолирано от повърхността на Земята в продължение на милиони години, и като аналог за предложената среда, обитаема от микроби (и вероятно по-сложни организми) във вътрешните океани на ледени луни като Европа на Юпитер и Енцелад на Сатурн.

Въпреки че хиперсалиновата вода би дала на микробите място за живеене под южната полюсна шапка на Марс, без някакъв източник на енергия (храна) те не биха могли да оцелеят. Химичните реакции между водата и скалите могат да отделят малко енергия, но вероятно недостатъчно; би помогнало, ако имаше случайно изригване на вулкан или поне горещ извор, вливащ се в езерото.

Липсват доказателства за нещо подобно на Марс, за разлика от луните Европа и Енцелад. Въпреки че новите открития правят Марс още по-интересен от преди, те не допринасят за напредването му в класацията на телата на Слънчевата система, които е вероятно да имат живот.

Въпреки това солената вода може да действа като камера за съхранение – помагайки да бъдат открити извънземни организми, които вече са изчезнали, но някога вероятно са дошли на Марс от други части на Слънчевата система.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена