Учени установиха, че полярните сияния на Червената планета възникват по почти същия начин, както и на Земята. Това се случва въпреки факта, че Марс не притежава глобално магнитно поле.

Въпреки че космическият апарат MAVEN на НАСА не е в експлоатация от декември миналата година, учените продължават да анализират събраните от него данни по време на изследването на Марс.

Оказва се, че същият механизъм, който предизвиква полярните сияния на Земята, действа и на Марс, макар и в много по-малък мащаб.

Причината е, че за разлика от нашата планета, Червената планета няма глобално магнитно поле.

Земята притежава глобално магнитно поле, което я предпазва от опасния слънчев вятър, съставен от заредени частици.

Марс обаче е изгубил своето преди милиарди години.

Слънчевият вятър носи със себе си магнитното поле на Слънцето

Когато то се сблъска с магнитното поле на Земята, техните силови линии се пресичат и се осъществява пренос на енергия в магнитосферата на нашата планета.

В същото време заредени електрони навлизат в земната атмосфера, което води до появата на полярно сияние. Този процес е известен като цикъл на Дънджи.

Тъй като Марс няма глобално магнитно поле, досега се смяташе, че подобен механизъм там е невъзможен.

Данните от MAVEN показват, че на Марс съществува миниатюрна версия на цикъла на Дънджи

Причината се крие в наличието на множество локални магнитни полета, които възникват в области със силно намагнетизирана кора.

Те са се образували преди около 4 милиарда години, когато Марс все още е имал глобално магнитно поле.

Сондата MAVEN е наблюдавала локални полярни сияния над тези области на марсианската кора, които много приличат на земните.

Едва сега обаче учените успяха да обяснят как точно възникват те.

Разбирането, че в тези локални магнитни полета на Марс протича миниатюрен цикъл на Дънджи, помогна да се изясни как електроните получават енергия, за да образуват полярни сияния.

Това откритие допринася за по-доброто разбиране на взаимодействието между слънчевия вятър и Марс.

Изследването е публикувано в списанието Nature Communications, пише Phys.org.