Медитацията засяга емоционални центрове на мозъка

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© meepoohfoto / FreeDigitalPhotos.net

Антония Михайлова

Хората медитират, за да повлияят на собствената си психика, да си подредят емоциите, да си прояснят ума. От само себе си е разбираемо, че медитацията трябва да има продължително влияние върху мозъка, иначе практикуването й би било безсмислено. Невробиолозите неведнъж са наблюдавали промените в мозъка по време на медитация, но рядко са обръщали внимание на нейните последствия.

Изследователи от няколко американски научни центъра (в частност Бостънския университет и университета „Емори”) са публикували в сп. Frontiers in Human Neuroscience статия, в която описват как два различни вида медитация влияят на емоционалния свят на човека. За участие в експеримента поканили хора, които никога не са правили опити да медитират.

В продължение на осем седмици те периодично тренирали два вида медитация – единият бил насочен към контрол над собствените емоции, мисли, дишане и т.н., а вторият (и по-слабо изучен) – към повдигането на самочувствието и добротата по отношение на себе си и към другите. Контролната група просто ходела на медицински общообразователен курс.

Преди и след медитационната грамотност на хората били показани над 200 снимки на хора в различни ситуации, които имали положителна, неутрална или отрицателна емоционална окраска. Както подчертават изследователите, те строго следили участниците в експеримента да не изпадат в медитация при разглеждането на снимките. Едновременно ги проверявали за депресия и тревожност. Мозъчната им активност се следяла от скенер. Най-много учените се интересували от амигдалата. Тази зона се нарича център на страха, но ролята й е много по-широка, тъй като амигдалата взема участие във всяка емоционална реакция.

При медитациите, насочени към самопознание и самоконтрол, изследователите открили, че тя засилва чувството на емоционална устойчивост при участниците в експеримента. Активността на дясната част на амигдалата при такива хора била доста сдържана, независимо какво било изобразено на снимката.

Любопитно е, че и при тези, които се занимавали с повишаването на самочувствието и добротата, активността на дясната част на амигдалата също била ниска. Но ако участниците медитирали по-често, то в отговор на отрицателните емоции амигдалата се отзовавала дори по-силно, отколкото при обикновените хора. Симптомите на депресия при тези, които практикували „алтруистична” медитация, с оказали по-слабо изразени, тоест участието в чуждите психически проблеми им помагало да се справят със собствените.

Засега изследователите нямат достатъчно материал, за да правят изводи за психологическите последствия от медитацията и психологическите различия между различните й видове (а заедно с това и защо медитацията влияе само на дясната част на амигдалата, но не и на лявата).

Засега може да се констатира, че медитацията наистина оказва продължително влияние върху мозъка, че тя го пренастройва и е подобна на физическите упражнения – както спортистите не губят форма, излизайки от залата за тренировки, така и медитиращият човек запазва необходимото психическо състояние, когато излезе от медитация.

Източник: Massachusetts General Hospital

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори