Преди около 100 милиона години Меркурий е преживял повратен момент в своята история. На сухата, нажежена планета се е появил лед – и това се е случило изключително бързо.

На полюсите на Меркурий има области на вечна сянка. Кратери, чиито дъна никога не са огрявани от Слънцето.

Благодарение на сондата MESSENGER, която изучаваше планетата от 2011 до 2015 г., знаем, че в тези кратери има залежи от лед с дебелина няколко метра. Единствената загадка беше как се е озовал там.

Ледът може да е бил донесен от кометоподобно тяло с размери около 17 км

То вероятно се е врязало в Меркурий със скорост приблизително 30 км в секунда. Ново компютърно моделиране потвърди тази хипотеза. Но преразгледа параметрите на сблъсъка. Резултатите са публикувани в научното списание Journal of Geophysical Research: Planets.

„От известно време знаем, че на полюсите на Меркурий има лед. Идеята, че тези залежи може да са оставени от ударно тяло, също не е нова, но за първи път наистина моделирахме този процес и пресъздадохме какво се е случило от началото до края. За първи път разработихме сценария на това събитие толкова детайлно“, казва планетологът Парвати Прем от Лабораторията за приложна физика „Джонс Хопкинс“.

Сценарият започва с огромен блок от лед и скали, който се разбива в Меркурий, образувайки гигантския кратер Хокусай на повърхността му. Ужасяващият удар почти напълно изпарява тялото, оставяйки след себе си изключително разредена, но богата на вода атмосфера.

„Ако можехме да видим Меркурий с очите си, тази атмосфера би била твърде тънка, за да я забележим. Но ако го погледнем в правилния вълнов диапазон, планетата за кратко може би е засияла“, предполага Прем.

По-голямата част от тази атмосфера би трябвало бързо да бъде пометена от мощното слънчево лъчение. Но поне една пета от водната пара от ударното тяло е могла да мигрира към полюсите и да намери убежище в зоните на вечна сянка.

Според Прем това е повече, отколкото са предвиждали много по-ранни изчисления, и съответства по-добре на измерванията на MESSENGER.

Още по-добре на данните от наблюденията съответства сценарий с по-голямо тяло, летящо с по-ниска скорост. В този случай на планетата би останала дори повече вода.

Ако учените са прави, всичко това се е случило в рамките на един меркуриански ден

Той продължава 176 земни денонощия.

„Този ден със сигурност е бил най-наситеният със събития през последния милиард години от историята на Меркурий“, смята планетологът Емили Костело от Хавайския университет.

Това обяснение би могло да даде отговор на един дългогодишен въпрос: защо на Меркурий има толкова много лед в полярните кратери, а на Луната. Не, въпреки че двете тела са поразително сходни в почти всичко останало?

Откритието може да обясни и как и кога останалата част от вътрешната Слънчева система, включително Земята, се е сдобила с вода.

„Полярните ледени находища на Меркурий са своеобразна и изключително интересна геоложка летопис за появата на вода във вътрешната Слънчева система. Сега ние четем тази летопис и се опитваме да разберем какво ни казва тя“, обяснява още Прем.

За тази цел ще помогне много космическият апарат BepiColombo, изстрелян през 2018 г., който се очаква да влезе в орбита около Меркурий тази есен.